It’s true. Like, like you do.

Как може хората да мислят само за ебане!
Що за хора сме въобще?
Защо не мисля за изкуство, науки, философия?
Баси.
Такива тъжни размишления ме споходиха в рейса докато се взирах в неописуемия показалец на една русалка на предната седалка. Четеше вестник, а показалецът на лявата ú ръка изправяше и водеше талвега на страницата. Къса коса, стегната в малка опашчица като четка, черно поло и синьо сако. Нищо особено. Но дланите ú направо ми изкараха акъла. Чувствах се ужасно неудобно от трепетния си поглед. ОК, време е да слизам.

off topic

Помислих те за врабче. Малко топчесто птиче – едричко врабче – нали знаеш и между тях има едни хептем хилави, а други са кръшни такива, мазнички и напети – врабците от перваза на кухненския прозорец (баси клишето, впрочем). Но не беше такъв сивичък, а по-цветен като че по-кафеникав, с малки  по-светли перца отстрани. Зачудих се какъв е, спрях и го загледах. Сега той изскърца нещо – врабчетата как чуруликат? – май нещо такова. Не знам как ми хрумна да го подгоня – щото само ходеше, сигурно. Обичайно птиците повече летят когато решат да се придвижват от т.А към т.Б. И така направихме няколко зигзага – любимецо мой, ненагледен – и вече те държа в ръка. Чудна птичка, малчо, малко момченце (или момиче?) на по-едра птица, явно. Скърцаше и стържеше отчаяно-безпомощно-трогателно. Сега се обади и майка му – от дървото зад мене. ОК. Бягай в тревата, малчо. Mwah.
Дано нищо не му се случи – майка му беше наблизо – знае къде е – ще си го прибере пак, нали?

manypervez is dead

Похапване на гъбки.

Ето как се прави. Вземаш една гъбка от вестника (на него се сушат, толкова са хубави, дебелички и нежни, някак).

Йее, Пускаме котлона на 3. Гъбката е измита и – след кратък размисъл – нарязана на средно големи парченца. Хм, много хубаво ухание на гъба. Лека – полека се стоплят, въртиш ги и ги обръщаш – да се изпекат, но без да цвърчат. Посоляваме – още на котлона хапвам едно парченце – после част от пънче, още едно. А да – наливам си чаша вино, разбира се. Похапвам гъбки със сиренце и вино.

Идеално се справяш, засега. Хич не си и помисляй, че са ти първите, безгрижно набрани най-красиви летно-дъждовни създания.

Опа-а, ми да, тъй лека става походката ми. Сядам на пода и се потя.
(to be continued...)