It’s true. Like, like you do.

Как може хората да мислят само за ебане!
Що за хора сме въобще?
Защо не мисля за изкуство, науки, философия?
Баси.
Такива тъжни размишления ме споходиха в рейса докато се взирах в неописуемия показалец на една русалка на предната седалка. Четеше вестник, а показалецът на лявата ú ръка изправяше и водеше талвега на страницата. Къса коса, стегната в малка опашчица като четка, черно поло и синьо сако. Нищо особено. Но дланите ú направо ми изкараха акъла. Чувствах се ужасно неудобно от трепетния си поглед. ОК, време е да слизам.

Advertisements