говорим си

●●: hi
●: добро утро
●●: добро утро
●●: разкажи ми нещо!
●: ммм
●: имало едно време
●: една червена шапчица
●●: и после?
●: ами, после се оказало че пак си я има
●●: а вълк има ли?
●: о, да. и баба също
●●: и после?
●: ами една сутрин
●: червената шапчица
●: решила да навести милата си баба
●: сложила в една кошница малко пиле, една питка и шише вино
●: и се отправила през горичката към бабината си къща
●●: не спирай?
●●: !
●: нещеш ли обаче
●●: искам…
●: срещнала на пътеката вълк
●: добро утро, вълк
●: казала червената шапчица, която била добро момиче
●●: и си свалила гащичките, които какъв цвят били?
●: добро утро, червена шапчице, отвърнал вълкът, който също бил много възпитан
●: о, не
●: не още
●●: о, да!
●●: добре, както кажеш
●: бели били на цвят, но си седели на нея
●: затова пък, червената шапчица се зачудила нещо, докато така любезно си говорили
●: престрашила се и попитала:
●: ама защо ти е толкова голяма опашката?
●●: ооо!
●: това не е опашка, отвърнал вълкът. и силно се изчервил
●●: о!
●●: и?
●: ами това е. мисля че после са се целували
●●: а опашката, какво правили с нея?
●●: разказвай!
●●: много ме зарадва с тази приказка! както винаги
●: какво ще правиш днес?
●●: ще си мисля за вълка…
●●: ще мина през офиса
●: браво
●●: следобед ще заведа А. на зъболекар и по-късно на пиано
●●: а ти какво смяташ да правиш?
●: ще почета, и може би, една кратка разходка до витоша
●●: какво четеш?
●: пресата
●●: цун
●●: цун
●: цун
●●: чао! излизам
●: чао

Advertisements

весело и тъжно

Много се радвам на блестящите статии на Наталия и Алиса. Старателно изчитам всички коментари с надеждата да са и те така забавни. Нищо такова, разбира се. Има едва двама-трима нормални и добронамерени. Останалите, хм, търсят изява…

  • #1 е безцветна, но пък истерична личност. не го прави нарочно, съвсем спонтанно му е усещането, че е по-умен. ако беше толкова умен щеше да е схванал… абе, кво ли не. така или иначе предизвиква на бой шампиона, горд е в неподкупната си смелост. /отстрани е бая досадно./
  • #2 е по-рядък случай, който едва ли си срещал на живо. щото, когато го срещнеш – тутакси го заобикаляш. непоколебима гнусност, несмекчена от искреността и хилавото телосложение на #1, енергия да мърсиш работеща без отплата. /имам проблем да си го представя – дали не е номер 1, ама одъртял все така невидим?/

Тъжно, а?