весело и тъжно

Много се радвам на блестящите статии на Наталия и Алиса. Старателно изчитам всички коментари с надеждата да са и те така забавни. Нищо такова, разбира се. Има едва двама-трима нормални и добронамерени. Останалите, хм, търсят изява…

  • #1 е безцветна, но пък истерична личност. не го прави нарочно, съвсем спонтанно му е усещането, че е по-умен. ако беше толкова умен щеше да е схванал… абе, кво ли не. така или иначе предизвиква на бой шампиона, горд е в неподкупната си смелост. /отстрани е бая досадно./
  • #2 е по-рядък случай, който едва ли си срещал на живо. щото, когато го срещнеш – тутакси го заобикаляш. непоколебима гнусност, несмекчена от искреността и хилавото телосложение на #1, енергия да мърсиш работеща без отплата. /имам проблем да си го представя – дали не е номер 1, ама одъртял все така невидим?/

Тъжно, а?

Advertisements