05 май 2009

This slideshow requires JavaScript.


прибирах се към вкъщи, минавайки през университета. много приятна изненада. полски военен оркестър пред библиотеката.
след малко ще пусна и американците, които хванах пред народния театър. не заспивай, midnight.

p.s.
разбрах как става. снимките вече са тук.

Главата на Даниела

Приказка за Лунния Сърп

Глава 2
(главата на Даниела)

(тук Селена разбира, че не всяко божие създание е създадено по божи образ и подобие)

Уважаемите учени биха я определили като кръстокуполна петкорабна базилика. Проточна храмова архитектура с тържествени вътрешни обеми и просторни празни пространства. По информационните пътища липсва особено оживление, но щом очите свикнеха със сумрака, се очертават лежерните потоци от дочути (имаше превъзходна акустика) мисли. По-съвременните неизбежно изтикват излезлите от мода, но хигиенично, без да оставят отпечатък върху пищните стенописи в ортодоксален и раннохристиянски стил.

Даниелка, притежателката на тази просторна глава, чете вестник. По-точно, дочита оградена с винетки честитка за червена шапчица от митична хелвеция, която успешно бе приключила учебната година – подновили са договора ú за първи клас. Щастливите роднини, кой знае защо, подчертаваха колко големи цици имала умната им племенница, сякаш само нейните бяха такива. Следващата обява беше на дипломиран експерт счетоводител. Човекът уж беше оставил само телефона си, а някак ставаше ясно, че има много големи цици, или търси работодателка с големи?

„Нищо не разбирам” – мисли Даниела.

Тук Селена се разсейва и почуква с нокът по керемидата, с което стряска Даниела, тя понечва да се изправи и изпуска вестника във ваната. Буквите се разпиляват, но не настъпва паника, защото могат да плуват *.

„Аз имам големи цици, аз!”- с горест мисли Даниела – „А тези нещастни помакини са плъпнали чак до хелвеция. И какво пък намират хелвецианците в тях?”

Тялото ú отново цамбурва във ваната с много рядък (семейна рецепта) разтвор на английска сол. Боцкането на буквите я връща към актуалните проблеми. „От притеснение вече трети ден не мога да акам. А кой ли ще ме вземе без сертификат от ХЕИ?” Сълзите се търкалят по смуглите ú бузи, капят на гърдите ú и там със съскане и тих пукот се изпаряват.

Преоблечени като всичките ú лели, чичовци, стринки и балдъзи, милата ú майчица и тя е там, някои букви хвръкват, извиват се в непристойно хоро над главата ú и скандират – „Време е! Трябва да акаш!”. Пригласяха си с популярни мелодии, които помним.
Всички (ужким) акат и мигом в подмишниците им изникват сертификати, после обаче, започват да си мерят циците и засрамени от незначителните им размери се разревават.

(край на втора глава)


* Припомням на всички, които не са внимавали в училище: буквите са омагьосани млади девойки, преимуществено брюнетки, с елегантни малки цици. Според преданието, това е сторено от светите братя Кирил и Методий, за да лъстят славянското население с четмо и писмо.

Елегантни буквите бяха поне докато перверзниците не измислиха фонта [bold]; шрифта [italic] пък, каквото и да мислите, не е италианска изработка, макар да е, без съмнение, вдъхновен от забележителност в Пиза.

5 февруари 2009

хм. две години са минали от тези снимки. както виждаш, времето беше хубаво, ама не съвсем. в последния участък под черни връх вече беше невъзможно да съзреш следващото (божем нашарено като дъждовник) колче. накъдето и да погледнеш – бяло. херметично. най-разумно е да гледаш в краката си. обувките ми бяха черни (не помня, разбира се, ама що да не си го измисля) – много успокояващо усещане за присъствие… на цвят. в средата е хижата на върха и камбанката.

Главата на Алекси

Приказка за Лунния Сърп.

Глава 1
(главата на Алекси)

Някога, много отдавна, когато бил съвсем малък, Лунният Сърп имал вълнуващите форми на момиче. Нека си представим Въпросните Форми у дома, надвесени над водното огледало в един емайлиран леген.
Те се взират през него в изящните фиорди на ирисите си.
Вълкът Алекси.
За него мисли Селена.

Затваря очи и вълна от вода и сапун облива лицето ú.
– Алекси. – рече си – Боже, колко е красив. Гордите му сиви очи…
– Червени!
– Добре, червени. Ясната му усмивка. И тези меки къдели на мустаците, Има още