Харта MMX

Политическите системи многократно са модернизирани (още по-често са правени неуспешни опити) и така някакъв вариант е достигнал до нас. Един неадекватен за нас вариант. Днес отново трябва да помислим как да променим политическата си система, така че отново да получим общество.

Искаме резултатът да се ползва с доверие. Парите, които плащаме за издръжка на държавата не са много – те просто не работят и процентът който получаваме за тях е безбожно нисък.

Основни неадекватности :
1. Скъпи избори – и оттам редки и с дълги мандати на избраните. Nonsense. Днес копирането, преносът и съхраняването на информацията не струва нищо. Изборите трябва драстично да поевтинеят. Да станат безплатни. Интернет гласуването е нормата, която трябва да следваме.
2. Неадекватни правомощия. Представата че нашата страна трябва да решава въпросите за войната и мира е смешна. Ние нямаме мнение по тези въпроси, което да е различно от това на нашите съюзници от ЕС. Не представляваме различна култура; имаме идентични ценности. Това, от което се нуждаем е право на глас при дискутиране на тези теми и достатъчно чувствителен слух за аргументите на другите.
3. Липсва задължение за компетентност. Основа на демокрацията е възможността всеки да бъде избран в държавното управление. За да може да встъпи в длъжност обаче, той трябва да покрие достатъчно общ минимум за компетентност. Например – езикова. Няма как избраният да изпълнява задълженията произтичащи от един държавен пост, ако не може да говори. Не бихме желели да бъдем представлявани от човек, когото другите ще разглеждат като ням. Нямаме друг аргумент, с който да наложим на света да ни чуе – нито петрол, нито атомни бомби. И по-добре. Международният език (английски) е задължителен.

Как бихме могли да го направим:
Десакрализиране на управлението
. Днес никой не смята, че някой е умен, само защото се е намъкнал в държавното управление. Обратно – определено сме убедени, че политиката е арена за подвизи на малоумници. Президентът и премиерът са най-малко уважаваните лица в страната. Повечето нормални хора никога не биха помислили за опустошаващата кариера на политик – невероятно скъпа избирателна кампания – огромни разходи на енергия, огромни компромиси с тъмните елементи, които могат да осигурят парите.
Как да стане:
1. Евтини и чести избори.
Гласуването за национални институции – само през интернет. Институцията, която ще бъде попълвана плаща за широкото огласяване на изборите – медии, билбордове – каквото трябва, но така че всеки да е наясно, кога има избори и за какво.
Кратки мандати – напр. една година, без право на последователно преизбиране. Не можем вечно да финансираме система за обучение на професионални политици – получаването им е твърде скъпо, а за последните двадесет години колко успешни екземпляра отгледахме?
Ще финансираме система за обучение на отговорни хора, с демократичен вход, така че маскимално количество хора да се превърти в нея. Нуждаем се от обществени надзорници на държавните дела и се нуждаем от доверие – в тях, в работата която вършат – а оттам и в институцята „държава“, „парламент“, „правителство“ – т.е. обществени правила. Впрочем, намерението ни е наличните професионални политици да съумеят да оцелеят в тези условия. Не желаем просто да заменим едни хора с други, с нищо по-подходящи от първите. Не щем революции, искаме адекватна и вдъхваща доверие политическа система.
Дългосрочните програми ще станат неосъществими без отглеждане на широка база съмишленици. Не дългият срок на мандата трябва да гарантира изпълнението на програмата, а наличието на критично множество хора склонни да я осъществяват, приемайки щафетата от свои съмишленици.

2. Встъпването в длъжност е начало на обучение. Както сега, вероятно и в бъдеще, избраните ще са вопиющо некомпетентни, а някои направо идиоти. Ще трябва да ги обучим; тези които не издържат изпитите след някакъв гратисен период (не много дълъг, примерно месец) ще оваканяват мястото. Това ще ги накара да учат още преди да се кандидатират, и да учат наистина прилежно след като бъдат избрани. Така че, едва ли ще има много отпаднали, но всички ще стоят по-прилично.

3. Преразглеждане и одомашняване на правомощията. В някои аспекти, сега дефинираните задачи решавани от институциите са смешни. Страната ни е малка и отворена – и това е добре. Няма смисъл да поддържаме еквивалента на цар – този стандарт предполага затваряне – за да поддържа илюзията за необходимост, царят ще се опитва да стои равноправно с разните други царе, да обособява царство – да ни затваря. Това е вредно. Не желаем да враждуваме с центровете на цивилизацията, а и те са разположени извън нашата юрисдикция, така или иначе.

4. Преразглеждане и либерализиране на задълженията.Представата за парламента, като една голяма конфернтна зала, в която най-неподходящите хора в страната са задължени да присъстват катадневно, за да си изясняват взаимотношенията публично е безобразно тъпа. Всички знаем, че има различни начини да си свършим работата, и избираме подходящия при всеки конкретен случай. Понякога сме в офиса, друг път решаваме да поканим ключов контрагент на вечеря и така да се споразумеем с него, понякога се затваряме в библиотеката и отчаяно търсим прецеденти.

Задължението на депутата е да гласува (да има мнение) и да се отчита как и защо го е направил пред избирателите си. За да гласува той може да се намира в конферентната зала, но може да го направи и чрез мобилния си телефон, без да дава никому обяснения къде се намира в момента.

Длъжен е да гласува и да аргументира избора си писмено. Блоговете са идеални за това. Длъжен е да има такъв. Липсата на позиция или отчет може да бъде повод за отзоваването му.

Венсеремос!

Advertisements