Главата на Алекси

Приказка за Лунния Сърп.

Глава 1
(главата на Алекси)

Някога, много отдавна, когато бил съвсем малък, Лунният Сърп имал вълнуващите форми на момиче. Нека си представим Въпросните Форми у дома, надвесени над водното огледало в един емайлиран леген.
Те се взират през него в изящните фиорди на ирисите си.
Вълкът Алекси.
За него мисли Селена.

Затваря очи и вълна от вода и сапун облива лицето ú.
– Алекси. – рече си – Боже, колко е красив. Гордите му сиви очи…
– Червени!
– Добре, червени. Ясната му усмивка. И тези меки къдели на мустаците, мъжествено заострени накрая…
Стомахът ú се сви и се устреми все по-нагоре – ох! – ми тя стремително губеше теглото си!

След миг увисна над земята, озарявайки Света с Любов и Загадъчност.
Още един миг и водата нахлува в косите ú, възстановявайки правата на гравитацията върху момичешкото ú (прелестно, да!) тяло.
„Мда, нещо трябва да променя.“ – мисли си тя – „Дали пък да не се накъдря?“

Часовникът в градчето долу удря девет, но още преди краищата на петолинието да са се прибрали в старинния му корпус след заключителната нота, последната ролка щраква, увивайки кичур селенина коса.
При внимателно вглеждане се разбираше, че ролките са всъщност:

  • китайски ритуални камбанки;
  • лъскави гвардейски тромпети;
  • други измислени вече (или още не) музикални инструменти;
  • … кой ти гледа толкова внимателно точно това.

Алекси се пропи преди сигурно двеста години.

Селена гневно тръсва глава срещу пожълтелия му лик от снимката над любовното им ложе, но онзи не трепва; издържа невъзмутимо изпълнението на шуми марица, с което оркестърът в селенините коси го атакува.
Оттогава, някак неусетно се разделиха. Напоследък, милият съвсем пропадна и сега участваше само в приказката на оная малка нимфетка (с дътата ú баба на края на горичката) и в селската сапунка на козата майка.

Към девет и нещо Селена (в качеството си на Лунен Сърп) бавно излиза от облака и замислена гали покривите на къщите с върха на пръстите си. Огряна от несигурния ú сребърен лъч премигва табелата над кметството „Добре дошли в Любовка. Прането след 22..” – нататък не се четеше и погледът ú се връща отново на общия план. На върха на всяка къща беше забодено захарно петле – ветропоказател.
– Вероятно така по-високите хора могат да си похапват (отчупвайки малки парченца), докато се разхождат следобед – мисли Селена.

Встрани, всъщност съвсем на брега, обляна в млечно бяло, верандата на военният клуб изглежда още пуста. Хм, не, самотна възрастна двойка валсуваше понесена от спомена и гарнизонния духов оркестър.
– Мирише на печена риба – потръпна и съжали, че не облече черния пуловер.

Погледът ни отново пресича реката и се спира на старомодна триетажна кооперация. Тъмнее тя, сгушена в клоните на брястовете. Малкото жълто слънце на електрическа крушка е привлякло ято пеперуди над вратата и те с трогателна безнадежност се блъскат – споделяха тихата си самота и невъзможност за общуване.
Селена се навежда, вади една керемида от ръждиво-червената шапка на покрива и надниква през дупката в мислите на таз снажна триетажна госпойца.

(край на първата глава)

Advertisements

32 thoughts on “Главата на Алекси

    • май, да. полях предишния ни разговор с непомерни количества уиски, и съответно се събудих с ясното усещане, че имам (колко жалко) глава.

  1. мдам.. това е физиологична особеност, която често носи такива чувства.

  2. аз? кръвожадна? притежавам доволно количество шизофрении, но всичките са мили като сибирски котенца. нямам кръвожадна същност. ама хич.

    • определено си свирепа, midnight.
      май вчерашното ти неразположение се изпари.
      впрочем и моето.
      наздраве!

  3. сега пък свирепа?
    добре, крайно време е да ми кажеш на какво дължа всичките тия комплименти?
    ами наздраве да е.

    • а, това ли било.
      говорим си над нещо, подвързано като колекция скалпове. мирисът на кръв не те ли примами тук?

  4. технически, говорим си под нещо.
    всъщност не. по-скоро хмм.. да бъдем любезни.. ще го нарека ексцентричността.

    • точно. ще трябва да сложа някъде табелка, че любезността е силно нежелателна.
      та така, нямам идея за центъра (иначе сигурно бих се придвижил натам), но къде е това екс-? и защо сме там?
      (баси, нещо май оплесках тука.)

  5. ами не знам.. или аз внезапно получих безплатна новогодишна лоботомия (би било хубаво, все пак не пристигна за коледа) или това последното нямаше нищо общо с разговора?!?

  6. сега.. след тоа започвам да обмислям дали не съществуваш само за собственото ми забавление?

Коментари са забранени.