5 февруари 2009

хм. две години са минали от тези снимки. както виждаш, времето беше хубаво, ама не съвсем. в последния участък под черни връх вече беше невъзможно да съзреш следващото (божем нашарено като дъждовник) колче. накъдето и да погледнеш – бяло. херметично. най-разумно е да гледаш в краката си. обувките ми бяха черни (не помня, разбира се, ама що да не си го измисля) – много успокояващо усещане за присъствие… на цвят. в средата е хижата на върха и камбанката.

Advertisements