Главата на Даниела

Приказка за Лунния Сърп

Глава 2
(главата на Даниела)

(тук Селена разбира, че не всяко божие създание е създадено по божи образ и подобие)

Уважаемите учени биха я определили като кръстокуполна петкорабна базилика. Проточна храмова архитектура с тържествени вътрешни обеми и просторни празни пространства. По информационните пътища липсва особено оживление, но щом очите свикнеха със сумрака, се очертават лежерните потоци от дочути (имаше превъзходна акустика) мисли. По-съвременните неизбежно изтикват излезлите от мода, но хигиенично, без да оставят отпечатък върху пищните стенописи в ортодоксален и раннохристиянски стил.

Даниелка, притежателката на тази просторна глава, чете вестник. По-точно, дочита оградена с винетки честитка за червена шапчица от митична хелвеция, която успешно бе приключила учебната година – подновили са договора ú за първи клас. Щастливите роднини, кой знае защо, подчертаваха колко големи цици имала умната им племенница, сякаш само нейните бяха такива. Следващата обява беше на дипломиран експерт счетоводител. Човекът уж беше оставил само телефона си, а някак ставаше ясно, че има много големи цици, или търси работодателка с големи?

„Нищо не разбирам” – мисли Даниела.

Тук Селена се разсейва и почуква с нокът по керемидата, с което стряска Даниела, тя понечва да се изправи и изпуска вестника във ваната. Буквите се разпиляват, но не настъпва паника, защото могат да плуват *.

„Аз имам големи цици, аз!”- с горест мисли Даниела – „А тези нещастни помакини са плъпнали чак до хелвеция. И какво пък намират хелвецианците в тях?”

Тялото ú отново цамбурва във ваната с много рядък (семейна рецепта) разтвор на английска сол. Боцкането на буквите я връща към актуалните проблеми. „От притеснение вече трети ден не мога да акам. А кой ли ще ме вземе без сертификат от ХЕИ?” Сълзите се търкалят по смуглите ú бузи, капят на гърдите ú и там със съскане и тих пукот се изпаряват.

Преоблечени като всичките ú лели, чичовци, стринки и балдъзи, милата ú майчица и тя е там, някои букви хвръкват, извиват се в непристойно хоро над главата ú и скандират – „Време е! Трябва да акаш!”. Пригласяха си с популярни мелодии, които помним.
Всички (ужким) акат и мигом в подмишниците им изникват сертификати, после обаче, започват да си мерят циците и засрамени от незначителните им размери се разревават.

(край на втора глава)


* Припомням на всички, които не са внимавали в училище: буквите са омагьосани млади девойки, преимуществено брюнетки, с елегантни малки цици. Според преданието, това е сторено от светите братя Кирил и Методий, за да лъстят славянското население с четмо и писмо.

Елегантни буквите бяха поне докато перверзниците не измислиха фонта [bold]; шрифта [italic] пък, каквото и да мислите, не е италианска изработка, макар да е, без съмнение, вдъхновен от забележителност в Пиза.

Advertisements

14 thoughts on “Главата на Даниела

  1. не е зле всъщност. хаотична плот-линия, което е похвално.
    само трябва да си оправиш времето. примерно в изречението „Селена не издържа и се изкикоти, с което стряска Даниела и тя като понечва да се изправи изпуска вестника във ваната.“
    първата част беше по-добра де.

    • мда. както решиш.
      тая работа с главите затъпява прогресивно, та мисля да я зарежа. ще пусна едни снимки от 2009, май.
      а ти, ненагледна, докога ще мързелуваш? точно по вица и аз съм читател, не писател.

  2. ами то нещата с продълженията обикновено така стават.
    абе, хора, защо вместо да си купите някоя стойностна книга, с който да се занимавате, ми четете глупостите?
    поне литературна стойност да имаха.

    • midnight, вземи се в ръце.
      или може би – “ я, се земи у ръце“!
      разсейваш ме и не мога да пусна снимките като хората.
      хващай се на работа.

  3. ми за днес май това ми е работата.
    след като си създаден за забавлението ми, с какво ще мезабавляваш?

Коментари са забранени.