ще се нарека гантенбайн

Книгата е разперена на облегалката на креслото. И се разпада – един лист вече я е напуснал, лежи на пода. Буден съм. Обложката не ми харесва, старото издание е по-добро.

Като се замисля, всички важни жени в живота ми притежават по един (мой) екземпляр от нея. Аха. С тая книга ги свалям. После те тихомълком я отмъкват и трябва да си търся нова. Ама че съм дръвник. Ако си бях накупил повече последния път, сега да имам харем, ха, ха.

много е късно, но някак хващам на орлов мост рейса. Тя е единственият човек вътре и си седи на двойна седалка. ослепителна е, дори в гръб. „ъ, прощавайте свободно ли е?” поглежда ме и се усмихва. „да знаете, къде е, ъъ, цум?” – решавам, че общителен идиот е по-добре от просто идиот. Сърна-стръвница или Медуза Горгона. все едно. тя е най-красивото нещо, което съм виждал.

Сипвам два пръста водка в чашата и чак тогава установявам, че подправките ги няма. Наоколо. Трябва да се придвижа до шкафа, пфу. Правя го някак, хвърлям всички намерени лекарства на пода. Сипвам една сигурна смъртоносна доза от всяко, след това продължавам докато го докарам на цвят и плътност. Не става много бързо, щото периодично заспивам.

„Какво става?”
„Абе, тия от третия етаж пак се карат.”

Не става бързо, щото периодично заспивам.

подът е засипан с малки парченца стъкло. сред тях, нажежена до бяло, Медуза Горгона се е свила на кълбо. косата и е мокра, сплъстена на кичури от сълзи.

Не става бързо, щото периодично заспивам. Сега, обаче съм буден и преценявам резултата като задоволителен.

Уа, не е лошо. Всъщност е толкова горчиво на вкус, че ме разсмива.

Ще се нарека manypervez.

Паркът е съвсем запуснат и подивелите розови храсти са го превзели, както си мислят, завинаги. Вадя меча и разсичам просека към белия павилион. След минутка съм вътре, надвесен над леглото на спящата красавица. Целувам я, а тя се буди с широко отворени очи. Това е. Любов от пръв поглед. Засега се целуваме, няма закъде да бързаме. После ще изследвам какви дантели са се носили преди сто години.
До края на времето.

Послепис.
Убиваме (пак) нашия герой, създаден за да забавлява, без да е забавен. Предвид многобройните молби на нашите читатели, го правим в приказка с щастлив край.

Advertisements

2 thoughts on “ще се нарека гантенбайн

Коментари са забранени.