Среднощни светлини


Хич не го чети. Брътвеж.

Някой учени казват, че живеем в единствения (и най-добрия) свят.
Вероятно това са ****(know-haw, няма да ти кажа) учени. (Много интересна идея е да се провери това!, ама да, всъщност, ще го приемем на доверие. Това е допълнителна характеристика на знанието, майната му кой какъв е.)
Много е трогателен този импулс да палим светлини в мрака – и така да превръщаме нощта в ден.
Очарователно е, че имаме и двете съставки заедно! Баси усилието на мисълта е това, впрочем, ама понеже е нощ (нощта не изчезва) продължавам! Сигурно от бебе знам (не че ти – друго бебе – не го знаеш), че резултатът от всяко усилие е друг спрямо намерението. (Откъде тоя ентусиазъм да го превръщаме в основна евристична добродетел по никое време, баси.) Обаче, ебати кефа е това! Толкова е оптимистично, че чак да ти се догади на другия ден, ама този ден (дали е ден :))) си работи, мда.

Вероятно това е най-несвързания пост, който ще пусна и единствения, който ще си остане така. Забранено за редакция.
Програмният пост + всички коментари, разбира се. Те са собственост хем на автора, хем на момента и да това ги прави immutable.

Advertisements

7 thoughts on “Среднощни светлини

  1. други учени пък казват, че живеем в един от безкрайните светове в нашата вселена. която пък е част от безкрайното количество вселени.
    и не мсеки ден си работи. понякога е Ленински съботник, друг ден е неделна литургия, трети пък – ден на майстора.
    а нощта изчезва (особено ако се опитваш да я видиш зад слънцето) – ей ме на, виж как изчезвам.

    • И аз затова ги харесвам учените, че имат разнообрaзни виждания по въпросите. Да вземем например тези прецизни швейцарци [M. Taube and W. Seifritz, 25 Nov 2008]. те разглеждат варианти за оцеляването ни през идните 5-10 млрд. години (gigayares), през които се очаква слънцето да порасне до червен гигант, да глътне родния ни хабитат и накрая да свърши като бяло джудженце.
      През първата фаза (диаметърът на светилото след ~5 gigayear e 1.37 от днешния, светимостта – 1.84 (тбл.1) работа би ни свършило и слънчево чадърче разположено в точката на лагранж, гарантиращо перманентно слънчево затъмнение(гл.2 – Shadowing Earth in the next some gigayears by a parasol).
      За по-нататък, обаче (след 7 и нещо млрд. години радиусът на слънцето ~ 256 x днешния – т.нар. червен гигант) се нуждаем от по-радикален вариант и колективът е разработил сценарий за преместване на планетата ни в пояса на Кайпър [Kuiper belt ] 50 пъти по-далече от слънцето спрямо днешното ни положение, чрез известната техника swing-by maneuvers
      [пак от wikipedia, на фигурата е траекторията на Cassini.]
      “An object with a mass of 10^22 g (diameter 100-150 km) every 6000 years (on average) is guided in such manner that it passes close to the leading limb of Earth, i.e. at the trailing side of its orbital path distance ~10 000 km)”
      За времето на това пътешествие ще се осветяваме с пръстен от АЕЦ-ове разположени някъде на орбитата на луната и захранвани с 1.2 тона деутерий в секунда, които ще добиваме от Юпитер и ще извозваме с ракети (приблизително по една на час трябва да каца, ако приемем, че ще ги строим с вместимост от 70 000 m3).
      Междувременно ще си отвлечем 10-100 юпитероподобни планети от съседните звездни системи и ще им позволим да се слеят (това беше неприличната част, няма как учените са го написали) – раждайки ново слънце около новото ни местоположение (гл. 3.1 – The creation of an ArtSun).
      Чудни истории като тая не мога да задържа за себе си. И така, реших да я споделя :))

  2. чудни наистина.
    това ще е интересен развой на събитията, но като се замисля, по-евтин, лесен и вероятен вариант споредм мен би било преместването в съседна галактика само на хора.
    за тази история си заслужи една бира. :)

    • баси, какъв мързел си :))))))) референцирах ти оригиналното четиво, сгушено при препринтовете на университета Cornell, а ти ми разправяш кое било по-евтино. хората са казали:
      a) the relatively small number of people which could be evacuated (compared with the 6.7 billion today),
      b) the giving-up the photosynthesis supported habitat ‘Earth’ and
      c) the fact that we do not really know about the new places to which the colonists should go finally. We reject this idea not only because of the inherent uncertainty of the place of destination but mainly because of the leaving in the lurch of the majority of mankind and of its whole biosphere.

      четивото е просто прелестно. и най-хубавото е, че разни адепти в областта потвърждават, че е напълно в съгласие с принципите на физиката, които са ни познати днес!

  3. ама какво общо има икономията на ресурси с мързела?
    обаче какво се случва като се изчерпат ресурсите, като озоновият слой стане наистина огромен проблем, като се повишат нивата на замърсяване и още хиляди „като“, според които живота на Земята ще бъде ако не невъзможен, то поне откровено гаден? :)

  4. мм.. за разсмиване не знам, но определено ме заинтригува. споменатите преди учебници по физика ли бяха?

Коментари са забранени.