анкетата л.

[по правилния начин според midnight и нещо с л., което не мога да произнеса]

не си брой четенията! (аз не ги помня)

Сигурно е за ЧОВЕКЪТ БЕЗ КАЧЕСТВА на Музил, защото доскоро седеше на масата (вече я няма, някой я отмъкна. абе, знам те аз кой си!). Втория том не го четете, щото е истинска литературна градобитина. Музил въобще няма представа, къде да си дява героите и е напускал чернови, които определено би трябвало да изхвърли. Щяха да изгорят без остатък. Първата част, обаче, е класика. забавлявах се от сърце.

Другото, за което май съм сигурен е, че това е единствената книга, която съм си купил за периода.

По разни косвени (разпръснати са на удобни места по обичайния ми маршрут) признаци, обаче, мога с голяма доза сигурност да заподозра, че съм препрочитал ЦЕЛУВКАТА НА ЖЕНАТА ПАЯК на Пуиг, ПИСМА ДО ГАУСТИН на Г. Господинов, ЩЕ СЕ НАРЕКА ГАНТЕНБАЙН на Макс Фриш, с известни съмнения (не е много на пътя) БАВНО на Милан Кундера и (дали? – доставят удоволствие нелитературно, май) СОЦИОЛИНГВИСТИКА на Хъдсън (много любима) и КОНСУМИСТИЧЕСКИ МАНИФЕСТ на Норберт Болц. Натиквам тези книги в списъка с много (спорни) аргументи:

  1. никъде не се пресичат с професионалната ми участ;
  2. без тях изглежда срамно къс;
  3. макар това да не е общоприетото последователно четене (отварям ги където падне и си чета) – всеки абзац си е чисто удоволствие.

трябва да внимавам повече.
тази ажурна система функционира, само когато е свързана.

Накрая, дами и господа, имам удоволствието да споделя, че всички използвани снимки са от днес. Това е най-сигурното :)

p.s. Разбира се, тук са коментирани само книги, които носят изначалното значение на думата – хартия, с хартиено тяло.
Баба ми така казваше на снопчето хартия, закачено на телче в клозета.
„Данаиле, има ли книга в нужника?“
„Я, сине, слóжи тая книга на тéла.“
По това време, това бяха старателно нарязани парченца работническо дело и някакво съветско детско вестниче, което беше толкова евтино, че хората се абонираха за него, за да си имат книга…

След като се намесих в спора за/против ддс върху книгите, остана да се изкажа и за авторските права. Друг път.

p.p.s. Дали сглобяването на истории от малки разбъркани изрезки провокира интерес към четенето? Днес този начин е тотално deprecated, поради развитието на разнообразни и нежни цивилизовани техники. Нищо не е каквото беше, но все пак доста от хората, които познавам се шегуват като наричат тоалетната читалня.

p.p.p.s.

Advertisements

3 thoughts on “анкетата л.

  1. не е изненадващо това за читалнята.. в 99% от времето тамимам поне една книга.
    като бях малка обичах да се затварям там и да седя в празната вана с книжка в ръка.

    сглобяването на истории – за интерес към четенто не зная, но определено е интересна идея. ще пуснеш ли нещо такова?

Коментари са забранени.