огледало

за да замажа някой тъпотии, в които взех дейно участие тези дни и при очевидното наличие на тъмна бира наоколо реших да си пусна пак the social network. стоп, май излъгах. имаше още нещо – рецензията на геновева във вестника – много шантаво, първо ме светна, че близнаците се играят от един човек – технически детайл, ама обърква; и наистина ме заби с твърдението че адвокатката е ерика, което е вярно само в някакъв мистически смисъл – blogging, asshole са ключовете, които едната отваря, другата констатира – двете са проекции на един и същи свят.

изпадам в делириум от този филм – забелязали ли сте как ритъмът ви разклаща, историята блъска като море и не ви дава да си поемете дъх – подобно изживяване имах преди петнайсетина (печално…) години на малкия плаж край синеморец – дюни с много едър пясък и големи, тежки от този пясък вълни, които те събарят/носят/натискат/изхвърлят непрестанно…

удоволствието от интелигентната заядливост на диалозите, очарованието на героите, мащабът на начинанието, безшевно напасвания разказ – усещането е точно за стихийната мощ на море, неистовите идеи имат чисто природна сила – срещата с работохолик разпаря битието ви на части; очарованието от естествеността, с която продължава там, където ти просто спираш – с годините човек свиква, че няма непознати земи, познава всяка песъчинка във вселената, скуката от предвидимостта, всичко това – разрушено с едно замахване, без умисъл; в the social network отново можеш да проследиш как става това – сблъскават се паралелни вселени, всяка от които е прозрачна за другата – там където едни виждат стени, другите минават свободно – разминават се, всъщност; това което се блъска са интуициите на хората, че може би има нещо отвъд, в периферията на самодоволството стои онова, което ни прави нещастни; още веднъж евангелската притча за месията, който ходи по водата, но скептично – срещащите се светове са равноценни и непрестанно всеки ходи по водата на другия, минава през стените му (докато местните старателно заобикалят) и единственият самотен медиатор (цукърбърг) е бездомен или местен взависимост от моментната перспектива.

Advertisements

One thought on “огледало

  1. фараоне, защо си си сложил снимката? вече сме враждували на разни чужди територии :))). благодаря ти, ама гледай филма.

Коментари са забранени.