Критика на здравия разум

Selfishness as second-order altruism

Omar Tonsi Eldakar and David Sloan Wilson
Departments of Biological Sciences and Anthropology, Binghamton University, Binghamton, NY 13902-6000

Кратко резюме на монографията:

След дълги недоумения, учените най-сетне имат идея как е възможен алтруизмът. (При ролеви игри всички започват много ларж, докато не усетят че поведението им се експлоатира, т.е. при всички досегашни модели обществата с алтруистични нагласи са много неустойчиви и много бързо се превръщат в джунгли дивашки.)
В модела възможните поведения са сведени до четири гранични случая:

  1. великодушни алтруисти (не се сърдят на егоизма);
  2. отмъстителни алтруисти (сърдят се);
  3. благородни егоисти (егоизмът им не пречи на чуждите егоизми);
  4. мръсни двуличници (хем са егоисти, хем критикуват чуждия егоизъм).

С две думи оказва се, че само при наличието на малки концентрации от екземпяри от вида 4) съществуват устойчиви общества с алтруистично настроени членове. Гаднярите 4) всъщност са чисти донори в обществото, защото наказват чуждият егоизъм, което като страничен ефект благоприятства и оцеляването на чисто алтруистични нагласи.

Мисля, че изплува над водата тезата за основния проблем на обществото в българия – недостатъчно софистицирано е. Селската липса на истинска макиавелистичност (качествени алтруисти от втори ред) е причината за изобилстващата безнаказана и обикновена (vulgaris) бруталност. Но, разбира се и ние вървим натам накъдето са всичките.

Aug 20, 2008, 10:20 AM

(част от коментара ми към блог на друг човек, копирах си го защото мнението ми хич не се е променило с времето, пък и тогава доста ясно съм го казал)

Advertisements