Критика на общителния разум

Имах една позната, която завършваше журналистика и караше стажа си в работническо дело (името на вестника фиксира момента за който говоря). Та тя ми разправяше, какви идоти пълнят редакционната поща ежедневно. Спомням си очарователния случай с някакъв човечец, който загрижен може би за енергийния баланс на родината (вероятно подбудите му са били по-мащабни, впрочем) предлагал в писмо да се разпробие огромен (двукилометров, май) комин под Черни връх и използвайки разните му там коминни сили, чрез система от перки да се задвижи електроцентрала, покриваща електропотреблението на столицата. Всичко това надлежно подкрепено с изчисления и формули.

Понеже хората не се променят (учените го наричат космологичен принцип[*]) бихме могли да се запитаме къде са се дянали всички тези ентусиасти днес. Желанието да си общуваш директно с властта и широките народни маси едновременно, да бъдеш чут, да оставиш следа в историята на човечеството (абе тая дума от човече ли идва?) сублимирало ли е в някакви други занимания или светът си е останал еднороден и изотропен поне в това отношение?

От разпространените занимания, в които коминния човек би намерил удовлетворение днес, първо изключих Facebook – хем е клуб, хем е за всички – изглежда като аеродинамична реинкарнация на оф. Блоговете, обаче, са подходящ кандидат, системните ми (само-)наблюдения напоследък, ме навеждат на мисълта, че тук е идеалното място на коминния човек – блогърите наистина излъчват каквото им хрумне в етера с бонус обратна връзка през статистиката плюс обещание брътвежите им да останат завинаги.

Какви времена!


* космологичен принцип – във всеки даден момент за наблюдатели, намиращи се във всички типични галактики, Вселената трябва да изглежда една и съща, накъдето и да погледнат. От тук направо можем да заключим, че наблюдателят е нещо неподлежащо на предефиниране.

Advertisements

7 thoughts on “Критика на общителния разум

  1. изобщо не са изчезнали, само са пренасочили усилията си от общто благо към частното.
    ако знаеш в работа колко таква ентусиатси се обаждат/идват..

    • значи, учените са прави :))
      посоката на усилията не е толкова важна, защото:
      1. резултатът би бил безсмислен;
      2. така или иначе, частното благо винаги е желано;
      3. очевидността на т.1 ги прави лесна плячка, т.е. безобидни са;
      4. ако случайно прескочат т.3 обикновено стават зловещи, без значение колко са добронамерени.

      а иначе, не знам. разправяй!

  2. бе винаги са си зловещи, мен ако питаш. някак прекаленоентусиазирани, с един блеснал поглед и те гледат така, все едно си Менгеле, който обявил, че осве елените ще избие и 10тина невинни, нищонеподозиращи жирафчета.

    бе то много дълго за писане, пък аз съм мързел :)

    • това и децата го знаят. мисля да глътна два аспирина, че се чувствам много свински. ти оздравя ли?

  3. децата може би, но аз – не :)
    не особено, амами се наложи да се стегна набързо :)

Коментари са забранени.