Стандартен Модел

Склонни сме да харесаме едно обяснение на света, ако усетим в него елегантност. По-трудно е да кажем какво разбираме под това – е, може би – простота (за да го разберем) или поне някаква вътрешна симетрия, която да го сведе към поредица огледални шаблони, т.е. отново простота, но достижима; светът изобщо не е прост, но един модел трябва да е. Смятаме, че господ има същите естетически предпочитания и затова въвеждаме изискването за симетрии [1.1] в поведението на фундаменталните частици и взаимодействия. Дълго време се е смятало, че описанието на елементарните взаимодействия е инвариантно спрямо всяко от изброените преобразования поотделно:

  • Сзамяна на всички частици участващи в дадено взаимодействие с техните античастици (запазване на заряда).
  • Рреверсирането на координатите им предизвиква огледален на началното взаимодействие резултат. Тази симетрия понякога се нарича и четност (parity).
  • Тобръщане на процесите във времето (обратимост).

Някои от тези симетрии са очевидно Има още

на който има ще се даде още

7 юли, 2006. София.

И на който има – ще се даде още.
А на който няма – ще се отнеме и онуй,
що мисли че има.

Хлъзгаво, да.

Имах намерение да махна колата зад него, ама нека стои.

Та той изобщо не от тоя свят. С нищо не си пасва.
Откъде тая благост? Защо е облечен така? Просто цирк, господ му е взел всичко, без остатък, това е.

какво, по дяволите да изпия, за да вляза при него? повдига ми се от всичко тук.