Сняг

По пенсионерската пътека, главно.

Вчера обсъждах редовната тема за липса на спомени, но мисля, че вече не хитрувам. Ей така, без нищо да правиш – в един момент си се озоваваш в холоцена.

Нещата, които драскам тук напоследък, спокойно могат да бъдат разглеждани и от тази страна – липсват гръмотевиците, вярно, но останалото твърде напомня бележки за подсещане. Общообразователната тематика – особено. Неприятни алюзии, да. Все едно, напредъкът в медицината и безопасния живот водят до такива неща, хората биха се изненадали, а и наистина това не бива да се подчертава, но всъщност – какъв е другият резултат от цивилизоваността, освен деменция, а? ОК, не настоявам.

Снимките са сравнително скорошни, идеята беше да провокирам забележителното в обикновен ден – с достъпните ми технологии. Резултатът не е впечатляващ, но какво всъщност значи това?

23 февруари, 2011. Витоша.









Advertisements