Япония в светлината на слънцето

В идните дни ще разберем как ще приключи трагедията на Fukushima-1. Тогава ще знаем и къде се вмества в скалата между най-надеждния случай и най-голямата технологична катастрофа.

Сега само ще разгледаме тези две гранични точки.

Пример за ядрен реактор, работещ устойчиво и безаварийно в статистически дълъг период от време е Слънцето.

credits: NASA

За оценка на енергийната мощност ще споменем, че всяка секунда Слънцето губи стотина хиляди тона от масата си под формата на енергия, която излъчва. За сравнение колко губи от теглото си един от нашите реактори? Не съм смятал точно, но краткия отговор е николко. По-подробно: почти николко.

Конструктивни особености:

  • Разположено е на безопасно разстояние от потребителите в пустинна област.
  • Не се нуждае от текуща поддръжка. Това е вярно поне последните няколко милиарда години.

Най-голямата технологична катастрофа: Чернобил
В резултат на взрива на атомен реактор през 1986 г. в Чернобил са изхвърлени 25÷100% от 190 тона ядрено гориво в атмосферата. Точното количество не е известно, оценката 25% е според официалния доклад. От друга страна около взривения блок не е наблюдавано мощно толинно излъчване, което би се очаквало при meltdown. Когато преди десетина години пуснаха камера да заснеме положението под саркофага, се видяха различни боклуци, но не и реактор – така че мнозина смятат, че всичките 190 тона са излетели във въздуха.

Причина за инцидента е провеждането на глупав и безотговорен експеримент, в който обект за регулиране представляват главните циркулационни помпи на реактора, а регулиращ орган самия реактор. В този контур и с невъоръжено око се забелязва положителната обратна връзка. Безумността на постановката, съчетана с особености в дизайна на реактора (неприятни особености) предопределят много бързото протичане на събитията – там всичко приключва за минути.

Средният човечец си представя положителните обратни връзки (ПОВ) като нещо много хубаво. „Колкото повече, толкова повече!” – пеят в хор с Мечо Пух жизнерадостните хорица. В теорията за автоматично управление, обаче, ПОВ се разглеждат като прекия път към разрушението. Вервайте ми, там всичко е математика. Централизацията на управлението е пример за ситуация, която благоприятства изграждането на явни и скрити ПОВ, впрочем.

Всъщност Чернобил може да се разглежда като експеримент за това, какво би станало ако атомен реактор претърпи възможно най-тежка авария. Като такъв трябва да бъде оценен.

Както вече се досещаме, дори днес и дори и Япония не се провеждат компютърни симулации на тази задачка. Възможна причина е, че отговорите могат да не ни харесат, а тези или подобните им съоръжения са скъпи и тежки за изграждане. А енергията е насъщна необходимост.

Хората свикват с топлата водица, климатизираните помещения и разните други благини и пътят назад доброволно е невъзможен. Без значение каква кавга ще си спретнат феновете на атомните реактори с феновете на зеления начин на живот (и двата типа са отвратяги, ок) и двете групи някак си подразбират, че ако нещо трябва да се жертва, те хич няма да участват.

Всъщност и ти, драги читателю, си убеден, че този комфорт ти се полага по право. Дали срещу умението да продаваш разни неща изгодно, да поливаш теменужки или пък срещу много умните постове в блога ти – причина няма да търсим, не ни трябва. Ето сега си казваш: „Ама аз съм толкова секси днеска, що тоя сладък тъпчо не измисли начин да си карам колата с уханието на маргаритките в полето?” Ами не може. Язък.

Така че, атомната енергетика няма да изчезне. Но бихме могли да приемем, че животът на реакторите не бива да се удължава никога. Щом изтече екслоатационният им срок те трябва да бъдат затворени. Точка. Без коментар. Ще строим нови, предполага се, че познанията ни днес са по-адекватни. Екслоатационният срок на Fukushima-1 приключи месец февруари 2011 г.

Advertisements