Време

Развитието към развръзка във Fukushima-1 (сравнена с христоматийния най-тежък инцидент) става мудно, някак в каданс.

Японската NISA бавно вдига оценката се за сериозността на инцидента. Днес му присвои 5 степен INES. Другаде реагират по-бързо или по-рязко:

  • Оценката на френския регулатор ASN стана 6 степен още щом започна поливането на реакторите с морска вода. Французите го интерпретираха като проява на паника и отписаха целия комплекс.
  • Американците не бързаха, но вече и те имат мнение – 6÷7 степен.

Национални особености, може би.

Интересно, какво означава, че има време? Или че няма?

Според David Deutsch историята на физиката е история на отмъкването на теми от философията…


юли, 2006

Като координата времето има смисъл само в свят с пределна скорост на разпространение на информацията. Ако тази скорост е безкрайна, не би съществувала причинна връзка между събитията – за различно движещи се наблюдатели събитията биха се случвали в различна последователност. Реалността би била крехка до невъзможност.

Нормално нещата стават. Но в четиримерен модел на пространството те съществуват. Превръщането на времето в допълнителна координата прави светът неподвижен. Ζήνων: ако във всеки момент стрелата има точно определено положение (неподвижна е в него), тя е неподвижна въобще. Не можем да регистрираме времето с опит, защото няма неподвижни във времето точки, спрямо които времето да тече.

Проблемът с часовниците. Какво е часовник, защо смятаме че един е по-точен от друг?
Естественият часовник е положението на земята – денонощие с две особени точки (начало и край на светлата част) и година с четири особени точки (равноденствия и слънцестоене). Лекото разсъгласуване между двата цикъла поражда напрежение, разрешавано с все по-прецизни календари. След това идва градският живот с неговите (първоначално) механични часовници.

Световният рекорд в спринта на 100 метра сигурно ще бъде подобряван, но докога? Няма как да стане 1 секунда когато-и-да-било, сигурен съм от прости динамически съображения – спортистът би се разпаднал на мръвки и кости просто. В това отношение съвременността с нейните часовници изиграва мръсен номер на великите шампиони – навремето не се е мерело за колко, а само кой – и всички шампиони са били равновелики. От друга страна, все по-точното измерване на времето дава възможност рекордът да бъде подобряван до безкрайност, с все по-малки интервали. Ако времето е безкрайно делимо, обаче. Така ли е?

Времето е реално само за същества, които могат да определят идентичността на даден обект в две различни точки в пространството. Ако един и същи обект може да се намира на две места, то тези места са разделени с временен интервал. Възможните набори от четиримерни координати за едно тяло, обаче не са всякакви. Съществуват недостижими точки. Свободата на волята се изчерпва със свобода на избор между множеството на достижимите точки.

Чувството ни за време е обусловено от липсата на увереност в предсказанието за бъдещите моменти. В напълно детерминиран свят интелигентното същество няма да има усещане за време, защото ще познава (ще може да изчисли) състоянието на всяко тяло в произволен момент (напред в бъдещето или назад в миналото). Няма да познава и чувството за свобода, защото тези координати са непроменими.

Това е ок, но за чий му е на мирозданието да прави точно пешо иванов със всичките му там частни изживявания, запек и оргазми?

Advertisements