Печено прасенце

София, 24 март 2011

Не знам защо печено прасенце.

Епохата е такава, коне, хора, петли – всички живеят съвместно и се учат взаимно. Можеш да го срешнеш, това прасе, да ти маха с опашка и ти благо да го нахраниш с помия, после си лягате двамата, всеки в своята кочина. А преди празника, с комшулука ще облеете в червено тревата на двора, чак белите ви ризи се обкичват с красивите топчици топла кръв, пръснати свободно, в едно такова артистично опиянение от гърдите до лактите. Ракията отделно.

Тежка храна, руйно вино, невестата ти гащите си е изпрала, вчера на канала, свидна рожба чопли носле сополиво.

Животът изглежда нелепо, когато се откъсваш от него.

Advertisements