7 = 7.

Инцидентите в Чернобил и Fukushima Daiichi имат еднакви оценки INES.

Обемът на емитираните в околната среда радиоактивни материали и в двата случая се оценява косвено, с компютърни модели. Този факт е достатъчен за подхранване на здравословна резервираност. И така, според оценките за изхвърленото към момента:

Фукушима = 10% Чернобил.

Разни хора неуморно повтарят какви били конструктивните разлики между реакторите, колко се различавали обемите на радиоактивните емисии и прочее. Биха могли просто да кажат, че едните са с дръпнати очи, а другите бледолики славяни, все толкова релевантност ще има в тези аргументи.

Еквивалентността на случаите има една генерална причина и тя е, че и в двата случая имаме загуба на управляемост. Времевите скали имат нужда от нормализация, в първият случай нещата протичат много бързо, в другия се точат (досега) месец, но ефектът няма как да е съществено различен, щом състоянията съвпадат.

Пълна загуба на управляемост с непоправими щети по каналите за контрол и наблюдение на ядрени обекти съхраняващи стотици тонове радиоактивни материали, т.е.:

Фукушима ≡ Чернобил, или
Фукушима = x × Чернобил, където x ≥ 1

Чернобил Fukushima Daiichi
Засегнати радиоактивни материали 190 тона 726 тона
Цялост на контейнерите (защитни бариери) Реакторът няма цялостен контейнер. В резултат на взрива е изхвърлен 1000 тонния му капак и така активната зона остава откритa към атмосферата, но запечатана отдолу. Това утежнява последствията в началния етап, но същевременно улеснява погребването на реактора. Контейнерите на реакторите вече имат пробиви или ще ги получат в близко бъдеще. Тези пробиви са недостъпни, защото са разположени отдолу, а здравите капаци на реакторите и разрушенията бетонните стени отгоре, над басейните за отработено гориво, не разрешават достъп нито до активната зона, нито до басейните.

За Чернобилския инцидент бяха набедени персоналът и конструктивни недостатъци на реактора (тези причини доказано съществуват).

И беше финтиран фактът, че АЕЦ допускат надпроектни аварии и нямат идея как да се справят с тях.

В действителност все повече се убеждавам, че Чернобилския тип реактор си има определени предимства. Разпределената канална структура позволява авариите със загуба на херметичност (разкъсване на канал) да бъдат отстранявани леко. Има няколко такива случая и те са отстранени рутинно. Реакторът е уязвим при масово разкъсване на каналите (какъвто е случаят в Чернобил), но при правилно сметната стъпка в активната зона това е действително крайно невероятен сценарий. Лошото е, че поради несъвършенства в методиките по онова време, дизайнът е леко сбъркан и точно това се е случило.

При BWR на GE (реакторите във Фукушима), всичко е в един казан, заобиколено с N-броя защити. Вероятността за едновременното им отпадане е нищожна. Точно това стана след земетресението.

7=Exact 7. Right?


Advertisements