Business as usual *

Производни финансови инструменти

Производните ценни книжа са създадени като евтин застрахователен механизъм стабилизиращ цените на основните стоки в световната търговия. Зад деривативите рядко стои дори част от правата върху актив, обикновено това е просто финансов ангажимент между играчите свързан с динамиката на цените на актива (застрахователни инструменти за преразпределяне на риска). Пазарът на деривативи има пряко отношение към развитието на информационните технологии, философстване на тема програми за саморазвитие и самоунищожение, обобщения в космически мащаб и пр.

Пример – пазар на ипотечени кредити. На пръв поглед кредитите изглеждат като приключена сделка между крайни звена. За раздвижване на пазара е измислен процесът секюритизация – превръщане на риска в ценна книга. За целта се институциализира ролята на агент, на когото да се преотстъпят правата върху кредита. Агентът събира в пул еднородни кредити и пуска под тях собствени облигации. Другият вариант е да превърне самия пул в ценна книга, структурирайки го по стандартен начин:

  • Prime-част – тук са първокласните кредитополучатели;
  • Промеждутъчни;
  • Sub-Prime – липсваща или лоша кредитна история, невъзможност за доказване на доходите и т.н.;
  • Последователност на възвръщане на вложенията при проблеми.

Частта на sub-prime се подбира достатъчно малка, тоест без да влияе съществено на рисковете да увеличава забележимо дохода.

Тази операция може да бъде повтаряна по-нататък, тоест нов агент структурира наново тези вече структурирани книжа и т.н. До крайния купувач пристига почти пълна схоластика – нещо, което въбще не е ясно що за книга е, но изглежда високодоходно и с висок рейтинг на надеждност. И разбира се, такава абсурдна комбинация тутакси загрява пазара. Търсенето на инструмента предизвиква недостиг на sub-prime компонента (т.е. източника на доходност) и съответно финансовия сектор (банките) реагира, като снижава изискванията към кредитополучателите. При това, привидно банките премахват собствените си рискове като мигновено преотстъпват правата върху sub-prime кредитите на агент (Fannie & Freddie, да кажем). Е, по-нататък и банките и собствените им фондове се оказват сред купувачите на свръхдоходни ипотечни ценни книжа и така рисковите sub-prime кредити отново се връщат в баланса им.

Besides exceptionally cheap money we have exceptionally high credits.

Световния извънборсов пазар на деривативи надвишава десетократно оборотът на борсите. Грубо основните дялове са: 70% застраховане на процентните ставки, 10% застраховане на валути и 10% CDS (застраховане на фирми и държави от банкрут). Фактически извънборсовия пазар определя цените на активите, макар тази търговия да не предполага въобще доставка на нещо. Популярността им се дължи отчасти и на това, че при закупуването на фючерси фактически се заплащат едва няколко процента от номиналната стойност, т.е. за едни и същи печалби тук са необходими много по-малко пари.

Моделът на пазара на хартия позволява да се минимизират рисковете, което прави деривативите интересни за финансови структури със задължителен праг на допустимия риск – напр. застрахователни компании. В тази група попадат и търговските банки (имат достъп до системата за застраховане на влоговете и дисконтовия прозорец на ФРС – цената на заема е твърда, не зависи от състоянието на кредитополучателя). Точно хеджирането на рисковете докарва „нормалните“ (не инвестиционни) финансови институции на пазара на деривативи – call-option свежда риска до нула. Проблемът е, че инструментите за оценка на риска не работят добре в случая. Оценката забива в показателя волатилност, т.е. нещо което се дава от експерти по исторически данни, това първо. Другото е, че моделът предсказва при висока волатилност увеличение на вероятността за option execution, т.е. колкото по-нестабилен е пазарът, толкова по-изгодна е търговията и следователно повече външни пари могат да се привлекат. Реално, рязкото падане на пазара надолу води до масови истерични calls.

Изхвърлянето на нормалните (подлежащи на спасяване) финансови институции от този рисков пазар (Glass–Steagall, 1933-1999) изглежда очевидно решение, но ще оскъпи кредита и съответно ще доведе пак до стагнация. Кой е навит на постепенно, но непреодолимо влошаване на качеството на живот?

How to clean up this mess?

* Посвещава се на смъкването на кредитния рейтинг на САЩ от S&P. Подсказано от Алексей Михайлов.

Advertisements