Едната сила лъкатуши с нечувана амплитуда

Абе, има една сила…

Така казваше баба ми.

Днес съм готов напълно да се съглася с така огласения мирогледен принцип. Дори бих го разширил до практическо приложими области:

Естественото място на църквата са затворите, гетата и на гробищата, т.е. местата с видимо нарушен баланс на силите.

Останалите криво-ляво се оправяме и сами. Нооо,

Животът без вяра е като сърп без чук.

Вики е католичка… Вики (натъртва) е католичка… Да, тази от Стара Загора.“ – това го дочух на улицата, щото човекът се беше нещо разпенил, та, ние, околните нямахме всъщност избор.

Католичка, хмм… Виктория е всеобща? Айде, бе!
Да не е Виктория Сикретс!
Аз бих искал да съм Виктория Сикретс!
Че и загорка? Have I bring a bottle?

Ъм, не. Съзнанието ми се хлъзва към Вики и нейните секрети. Тя е Родена Победителка, и затова, значи, отбранявайки се, представям си, че правя сложни гимнастически упражнения, изпълнявам ги съвършено и с нечувана амплитуда. Естествено, зрителите са прелъстени и затъват в промискуитет.

Безобразно.

Звучи като заявка за въвеждане на телесни наказания. И е.

Advertisements