Frances

Гледах Франсиз вчера, отново след 30 години.

Разправя се за една лудичка актриса, която се подложи на лоботомия и стана телевизионна водеща. Мдам.

Advertisements

Интервю с вампир

Най-добрият театър, въобще? Ще трябва да се върнем миналия век, дори миналото хилядолетие.

Завръщане у дома, малък градски театър зад канала, 1990г. примерно. По това време доста хора не са били родени.

Причината е съвпадащата гениалност на трима души – Harold Pinter,  Руси Чанев и Валентин Ганев. Не помня режисьора, може би … а може би не*. Малкият градски театър зад канала беше необикновено място, имаше си и джаз-клуб в едно мазе, малко встрани, влизаше се от лицевата страна на сградата. Актьорите ни посрещаха на варатата преди представление, същите хора, които след малко щяха да се качат на сцената. Казвам го, за да усетиш атмосферата, това са дългите 80-те години на 20 век. Духът на просвещението.

Този дух бе изличен. Питаш се защо? Вероятно никой не знае, и вероятно никой не го е допускал. Страната се подложи на известните трансформации и едновременно с това престана да бъде затворена система. Ефектът беше този – каквото стана, стана. Грубостта се наложи не защото е много силна (тя не е), а защото лейдитата и джентълмените се разпиляха. Това е – битка нямаше: играчите от нашия отбор масово не се явиха, защото играеха вече в чужбина…

Nothing Compares

От момента, в който електроцентралата Fukushima Dai-ichi придоби световна известност изминаха два месеца. Освен народните вълнения, бизнесът, разбира се, живо се интересува какво става, а и най-вече – какво има да става. Първата официална сбирка се проведе в Ница, на френско атомно джумборе. Събитието е конспектирано в блога на Economist.

Любопитно е да се съпоставят моите лаически предположения с тези на действащите лица. И така, тезата ми беше, че неудържимото движение на ситуацията вън от стандартната писта е повлияно от три фактора: енергозависимост, разположение на реакторите и управление. Да видим какво казаха адептите в Ница.

Според Akira Omoto of the University of Tokyo, an industry veteran who is a member of Japan’s Atomic Energy Commission, не заметресението, и не цунамито бяха факторите, които разрушиха централата. Комбинацията между двете неща – земетресението, което унищожава външната свързаност на централата и следващото цунами, което помита резервните източници за собствени нужди – в тази последователност – се превръщат в бедствието, което направи комплекса неуправляем. Човекът прави извода, че проектантите следва да мислят за външните предизвикателства към реакторите, като за идващи по двойки, и то не обезателно като двойки с обща причина – каквито са земетресение и цунами.

Тук виждаме съществената разлика между една външна оценка (моята) – че енергозависимостта на реакторите след SCRAM е възел, който трябва да се разсече чисто и тази на специалиста – че решение на проблема трябва да се търси в посока на премоделиране на рисковете и съответно конструиране на допълнителни защитни валове, удържащи консуматорите на енергия свърани с източниците.

Отбелязваме, че специалистът търси реализуемо решение в рамките на съществуващата технология. Така или иначе, безопасността (където я има) в промишлеността е резултат от десетилетия експлоатация, свързана с огромни и тежки инциденти. Но след всяка трагедия се прави разбор и изводите се залагат в бъдещите проекти. Това безспорно изглежда реалистично и компетентно, но също и опасно – по видими причини. Доверието в атомната енергетика няма да бъде възстановено в рамките съществуващата технология и е очевидно, че инцидентите ще валят, ако се върви по тази линия.

Kenichi Sato от GE Hitachi, обърна внимание на третия удар – поредицата от водородни взривове, които не би трябвало да се случат. Историята е увлекателна и ще я преразкажем. Има още

Бъдещето е на светулките

Бил Гейтс и реакторите с плъзгаща се вълна

ОК, и на мен ми е симпатичен, макар като визионер да няма идеална репутация. Това, на което следва да обърнем внимание е, че представата за енергийния портфейл като сложна манджа с много подправки е подложена на съмнение на концептуално ниво. Търсим решение, което хем е мащабируемо до пълния размер на индустрията, хем е евтино и не носи недостатъците на кашата, каквато я забъркахме до днес. В крайна сметка пак ще получим микс, но ще го имаме естествено, в резултат на успеха и провалите на пилотните проекти.

Някой ден хората ще извеждат мобилния си телефон да се изпишка. Но това няма да се случи скоро, засега, а и в обозрима перспектива, производителите ще ни предлагат бездушни парчета стъкло, лишени дори от свойската приветливост на копчетата.

Дерек Абът и скалируемостта на ядрените технологии

Утопичната мечта за свят захранван от енергията на ядреното делене и/или синтез е просто неосъществима. Ядрената енергетика е лакома за ресурси. Освен горивото, конструкцията на реакторите изисква големи количества редкоземлени елементи.

В интересна статия Derek Abbott, Professor of Electrical and Electronic Engineering at the University of Adelaide in Australia екстаполира възможностите на атомната енергетика да посрещне енергийните потребности в перспектива.

Днес общото енергийно потребление е 15 TW, от тях 0.375 TW (2.5%) се покриват от сегашните 440 АЕЦ. И така, целта – покриване на всички нужди – 15 TW се равнява на общо 15,000 реактора със средната проектирана днес мощност – 1000 MW. Има още

404: Това, което … беше намерено.

Извинявам се за причиненото неудобство, но това което търсeхте, не беше намерено. Може би в момента го съчинявам, но едва ли.

Всяко отваряне на прозорците – към други общности, животи или (само)реализации ни изправя пред шеметната бездна на абсолютното прозрение.

(op.3 на manypervez)

Или накратко,

Дръжте прозорците затворени.

Историята на Генади*, който след като похаби живота си в търсене на органа на свободната воля, го намери точно там, където си мислите.

(разказана в следващ** брой)

— — —

* той е Радойчо, също.

** Накратко, същността е в качествата на нивото на абстракция. Следва спойлер:
…Според Генади-Радой, привлекателността на Х. (по нея Генади чезне) не може да бъде обяснена в термините на електрическите явления.  Ако ниво α задава напълно нови правила за привличане/отблъскване, то това не може да бъде [обяснено чрез]/[сведено до] никое от по-долните нива. Свободната воля на електроните, разсъждава Генади, няма значение. Освен това те нямат такава, физическият (в кой-да-е смисъл) свят е напълно детерминиран…