Интервю с вампир

Най-добрият театър, въобще? Ще трябва да се върнем миналия век, дори миналото хилядолетие.

Завръщане у дома, малък градски театър зад канала, 1990г. примерно. По това време доста хора не са били родени.

Причината е съвпадащата гениалност на трима души – Harold Pinter,  Руси Чанев и Валентин Ганев. Не помня режисьора, може би … а може би не*. Малкият градски театър зад канала беше необикновено място, имаше си и джаз-клуб в едно мазе, малко встрани, влизаше се от лицевата страна на сградата. Актьорите ни посрещаха на варатата преди представление, същите хора, които след малко щяха да се качат на сцената. Казвам го, за да усетиш атмосферата, това са дългите 80-те години на 20 век. Духът на просвещението.

Този дух бе изличен. Питаш се защо? Вероятно никой не знае, и вероятно никой не го е допускал. Страната се подложи на известните трансформации и едновременно с това престана да бъде затворена система. Ефектът беше този – каквото стана, стана. Грубостта се наложи не защото е много силна (тя не е), а защото лейдитата и джентълмените се разпиляха. Това е – битка нямаше: играчите от нашия отбор масово не се явиха, защото играеха вече в чужбина…

Advertisements