Дайджест

По зъбите ще ги познаете

По-малките зъбки върху по-изящни челюсти принадлежат на екземпляри, които не са отраснали близо до пещерата на притежателя си. За по-грубите важи обратното твърдение. Зъбите не са никакви полови белези, но все пак… учените смятат, че елегантните реликви са от дами.

Ето така, учените най-накрая установиха как са живели нашите предтечи – австалопитеци, неандарталци и пр.:

Живеели са на неголеми групи, в пещери. При среща с друга група си обменяли жените. Как са се срещали не е ясно, но може да са имали нещо като традиционен (годишен?, седмичен?) панаир за жени.

Лесно е да пресметнем, че докато жените са сменяли както обстановката, така и партньорите си, то мъжете са сменяли само жените. Скромността, така да се каже, ми е в кръвта.

Tази хипотеза е изсмукана от зъбите на древните, които държим в музеите. Но всъщност е достатъчно да надникнем в себе си, да разпознаем този зов на дивото в нас. Както и да е, това е интересно потвърждение на тезата, че само промискуитетът ни пази от инцест.

Случай с няколкомесечна давност

Аз пък отдавна си точа зъбите на Erik Verlinde, но нямам сили да преразказвам работата му, сега и тук. (Ако събера такива един ден, ще редактирам този пост.)

Сега ще разгледам само рецепцията, каквато изглежда през някои от интересните блогове.

Основният аргумент на Sabine Hossenfelder (срещу) е, че аналогията не е обяснена на микро ниво, плюс липсват квантови приложения, които биха били полезни, щото там прилагането на GR е проблематично.

Ако термодинамичния характер на GR може да бъде доказан дори и само в класическия случай, как да приемем че има класическо поле (Нютон), нали това ще дублира ефекта? Важно е дали да търсим гравитони или не. Проблем настъпва и за всички хипотези, които използват GR в общоприетия (геометричен) смисъл. Включително и работата на Sabine за антигравитацията.

В блога си Johannes Koelman (про) предлага много хубав двумерен модел – струва ми се, че ако приемем свтлинните лъчи в него за реликтовото лъчение, което изпълва пространството плътно и (почти) изотропно, ще получим доста добра представа за механизма, който в случая работи. Но, май Sabine е права и в случая холографията не е на място, ама наистина не бива да го твърдя това, хич не съм във форма днес, а и вече позабравих детайлите в оригинална работа.

П.П.

Reconstructing the Universe
Vanishing Dimensions and Planar Events at the LHC

Попаднах на статия, в която авторите обръщат сложността на проблема с излишните измерения. Стандартното решение е компактифицирине на допълнителните измерения, подход който допълнително усложнява сметките. Кой е другият изход? Ами, избледняване на измеренията с разстоянието. т.е. на много малки разтояния можем да се движим само по права, при достатъчно големи разстояния изведнъж(?) се появява възможността да се придвижваме в равнина, нататък в обичайното тримерно пространство, при по-големи разстояния – защо не е в повече измерения. Някои май си го представят аналогово, но защо да не е и дискретно – в този случай измеренията ще имат различна зърнестост, дали това може да бъде регистрирано?

Другото което се чудя е дали това може да бъде свързано с холографията. Разглеждаме свят ограничен в късите разстояния. Тази граница е равнина (повърхност на какво?), нейната повърхност пък е права (крива).

Изобщо холографията ни дава възможност да се откажем от компактифицирането – просто приемаме, че нашия свят е повърхност на друг с n+1 измерения, който пък е повърхност на трети – n+2 спрямо първия и т.н. Ако пространството е дискретно, каквото изглежда е, то цялата информация от кой да е вътрешен свят може да бъде изобразена върху произволен по-малко размерен свят, с подходящо намалена стъпка на дискретизация, достатъчно е че множеството на целите числа е равномощно на себе си.

Advertisements