It Could Be Sweet

Малкия предава листовете си на квесторите и излиза. Вратата щраква зад него и той тръгва напосоки, почти в несвяст.

Наоколо е пусто. Има още час по регламент и само идиот би излязъл толкова рано. За Малкия тези разсъждения са без значение, толкова е суетен. Май очаква да го наградят за това, че е предал работата си по-рано.

Какато и да е, фактът е, че наоколо няма жива душа и той се загубва по коридорите. По едно време зърва някакъв човек, пресреща го и пита как да стигне до изхода. Човекът се усмихва и казва: В университета лесно се влиза, но трудно се излиза. После го упътва и минута по-късно Малкия е вън, на слънце и на свобода.

Оказа се, че не е толкова трудно.

Малкия влиза и излиза от университета неведнъж, дори се шегуваше понякога, започвайки някоя история с думите: Аа, аз когато учих в университета за първи/втори/трети/… път…

Всъщност, наложи си да се дипломира, когато осъзна, че колегите му скоро ще започнат да го гледат с онази смесица от уплаха и изумление, с която младежите удостояват грешно ситуираните възрастни мъже.

Работи на безброй места, започва и зарязва различни бизнеси, жени се и се развежда…

Лесно се влиза, но трудно се излиза. Въздържаше се да разказва тази история – смяташе, че е срещнал своя орисник. Лекотата, с която създаваше и рушеше бе измамна. Все някога късметът се изчерпва и тогава наистина ще ми е трудно да изляза. Дали ще разбера, че това е последният път?

— — —

Различните наблюдатели виждат съвсем различни неща, но трябва да се спазва формализма на физическите закони – за да изглежда достоверно.

Седеше на мегдана. На тротоара, де. От лево – червена табелка Царевецъ, в десно – Боядисваме Кожуси.

Advertisements