Облекчение

Малкия седеше край леглото на Ханк. Миришеше на … пот, старост, на лекарства.

Сарик и снежната пътека

Хрупаше снегът под обувките на Сарик. Той пъха ръце в джобовете на палтото, отлепя поглед от пътеката и започва „Облекчение“, разказ за Малкия.

След малко се засича с някакъв мъж движещ се насреща. Мъжът му казва „Здравейте“, Сарик вдига глава и казва „Добро утро“… Мамка му, какво добро утро? Все едно.

Сарик Малкия ли е? Може би. Във всеки случай този въпрос е по теологически сложен. Ние ли сме нашата представа за нас? Ние ли сме това което сме били преди време? Едва ли.

Notes over Lumia. Бележки на снега.

Въпросът е кой е Сарик. Малкия или Ханк?

Сарик се смее:
Днес не отговарям на теологични въпроси, Малкия. Запиши си час.

Трябва да знаем кой кой е?!

Книгите са Random access memeory device. И това е неотвратимо преимущество. Мда, могат да се прелистват.

Идеята на Ханк е, че качеството на живот се определя от това колко трудно е било миналото. Колкото повече си губил, значи повече си имал. Не може да загубиш нещо без да го имаш, а и най-същественото е, че не можеш да го отнесеш в гроба със себе си. Човек трябва да губи, а за да губи преди това трябва да е побеждавал – това ни остава в последния момент. Спомените за нашите загуби. Това е нещо, което Ханк знае, Малкия – не. Малкия не поставя въпроса по този начин, в този както и в други случаи Малкия би казал: Толкова по-тъжно, я да се занимаваме сега с това което имаме в момента. Как да разрешим… как да ги разбием днеска.

За Малкия спомените са спомени от победи. Спомени, които си разказва от време на време сам, и се усмихва, когато ги почувства пак.

Това го има и у Ханк.

Advertisements