Грешните въпроси

Човекоядци?
Става, някакъв отговор е, но не е програмистки. Да, имало е човекоядци, но също и светци или супер пичове и не точно супер пичове – всякакви. И нищо не зависи от тях.

А не зависи, защото задават грешните въпроси и като задават грешни въпроси – няма как да не получат грешни отговори.

Първият – той дори не е техен, това е въпрос, който би трябвало да е зададен и разрешен преди тях. Той е: защо X е цар, а не Y, който е много по-достоен.

Това е кошмарно лош въпрос, след него неизбежно ще следва логическа верига, която не води до никъде. Дори и да сложим Y, а това вече се е случвало, той ще запуши Z, който сега изглежда още по-добър; следователно няма смисъл въобще от царе – ще избираме периодично, който решим. (Това е хилядолетна институция, която съединява нашия свят с отвъдното, кралят има две тела – и ако премахнем просто така институцията, премахваме символното тяло, без начин да го заместим с друго, освен с нещо по-древно и лошо.)

Вторият – защо някои работят много е вземат малко. В късния соц. това е въпросът защо хората не работят.

Смит, Дарвин, Уат.
Щрак, там са се разсънили. Разсънват се и се будят един друг. От средновековна дрямка, може би. От антични идеали. Ще последват Гьодел и Бел…

Идеята (невидимата ръка на пазара) е че нищо не може да се направи. Не можем да измислим нищо. Всичко ще се подреди в резултат на пробите и грешките и резултатът ще е най-добрия. Ако не правиш нищо (хм, ако не преизмисляш правилата) ще получиш максималния резултат (хм, статистически), ако се опитваш насила нещо да наложиш, пак ще стане същото, но ще бъдеш унищожен, всичко ще се обърне срещу теб.

Реклами