Пейзаж с чадър, сняг и кошче

WP_000424__

Хм. Според корана: „Три типа са хората най-лоши за господаря (държавата, гражданското общество, etc.) неграмотен учен, набожен невежа и молла-лицемер. Но най-опасен е онзи, що прави втората карачка преди първата…“

Advertisements

Сърцето ми е тъмно като нощ

Провинциализъм = изтъкване на проблеми, близки до автора. хахахахахахаааааааааа

Обаче значителността/нищожността на нещата се емоционални категории, и като такива нямат отношение към мирозданието. То може спокойно да ме създаде и програмира да си почеша гъза в този момент, или да продължа да пиша, хм, публикации.

Завръщане в Зелени рид

радиотеатър, 25. май 2011

хванах рейсчето от автогара юг в осем и половина. луд късмет общо взето, аз не вярвах че ще го хвана, ама, така ми се закачи някак си, осем и петнайсет все още слизах в метрото, но почти веднага… тъкмо излизаше влакче, но почти веднага дойде ново – и така пристигнах навреме.

та значи, в осем и половина е рейса за самоков, към девет и половина беше в самоков – ако не се лъжа, и веднага след това тръгва едно малко бусче пък за говедарци. там слязох в центъра – може би трябваше да изчакам малко по-нагоре, където е пътя за хижа вада, ама все тая. не знам в колко съм пристигнал в говедарци, ама в десет и половина, някъде, от говедарци тръгнах нагоре, единадесет и половина бях на разклона, където се разделят пътищата за хижа вада.

е това е, сега съм на тоя път, времето е слънчево, като че ли капе някакъв малък дъждец. много хубаво.

12.40 бях на хижа вада и тука работата леко се усира. хижаря ми даде некакви напътствия, от които нищо не се разбира. хубаво. продължавам по асфалта нагоре. да видим какво ще се случи.

в един и половина тъпите кучета продължават да ме следят, но съм на нещо като пътечка, как стигнах до нея, ти ми кажи, никой не може да разбере, ама пътечка, значи, има цепнати пърченца кожи от дърветата, това ако е маркиривка, еби му майката. добре, аре. тва беше.

към два часá се изкатерих на некакво кат било, два и половина де. направих няколко снимки, кучетата още са с мене да им еба майката, не съм гледал къде се намирам по gps-а. хич не ми.. ще му дремна половин час, ебаси; слънце грее, гърми лекичко, чудна работа.

ако се питаш какъв цвят е маркировката – червена и синя едновременно има, между бели чертички – червеничко и синичко. синичката е към иван вазов, а червената – към мальовица.

Плахи, безобидни частици

А италианците ги обвиниха, че са по-бързи от блясъка. Италианците само за това мислят, да.

От друга страна, стандартният модел е писнал, май, на доста хора. Това кастово деление на вещество и преносители можá да оцелее толкова години само благодарение на лишената (от фертилност) суперструнна конкуренция.

Толкова прилежно съчинение, не изглежда като да са им оплескани сметките. Изглеждат специалисти в тези дела. Ловът на мишоците на микросвета. Пък и този Хигс. Вече подпяват, Imagine there is no Higgsy… Злобари. Да.

Frances

Гледах Франсиз вчера, отново след 30 години.

Разправя се за една лудичка актриса, която се подложи на лоботомия и стана телевизионна водеща. Мдам.

404: Това, което … беше намерено.

Извинявам се за причиненото неудобство, но това което търсeхте, не беше намерено. Може би в момента го съчинявам, но едва ли.

Всяко отваряне на прозорците – към други общности, животи или (само)реализации ни изправя пред шеметната бездна на абсолютното прозрение.

(op.3 на manypervez)

Или накратко,

Дръжте прозорците затворени.

Историята на Генади*, който след като похаби живота си в търсене на органа на свободната воля, го намери точно там, където си мислите.

(разказана в следващ** брой)

— — —

* той е Радойчо, също.

** Накратко, същността е в качествата на нивото на абстракция. Следва спойлер:
…Според Генади-Радой, привлекателността на Х. (по нея Генади чезне) не може да бъде обяснена в термините на електрическите явления.  Ако ниво α задава напълно нови правила за привличане/отблъскване, то това не може да бъде [обяснено чрез]/[сведено до] никое от по-долните нива. Свободната воля на електроните, разсъждава Генади, няма значение. Освен това те нямат такава, физическият (в кой-да-е смисъл) свят е напълно детерминиран…

Едната сила лъкатуши с нечувана амплитуда

Абе, има една сила…

Така казваше баба ми.

Днес съм готов напълно да се съглася с така огласения мирогледен принцип. Дори бих го разширил до практическо приложими области:

Естественото място на църквата са затворите, гетата и на гробищата, т.е. местата с видимо нарушен баланс на силите.

Останалите криво-ляво се оправяме и сами. Нооо,

Животът без вяра е като сърп без чук.

Вики е католичка… Вики (натъртва) е католичка… Да, тази от Стара Загора.“ – това го дочух на улицата, щото човекът се беше нещо разпенил, та, ние, околните нямахме всъщност избор.

Католичка, хмм… Виктория е всеобща? Айде, бе!
Да не е Виктория Сикретс!
Аз бих искал да съм Виктория Сикретс!
Че и загорка? Have I bring a bottle?

Ъм, не. Съзнанието ми се хлъзва към Вики и нейните секрети. Тя е Родена Победителка, и затова, значи, отбранявайки се, представям си, че правя сложни гимнастически упражнения, изпълнявам ги съвършено и с нечувана амплитуда. Естествено, зрителите са прелъстени и затъват в промискуитет.

Безобразно.

Звучи като заявка за въвеждане на телесни наказания. И е.