45 години стигат

Закъснях с две седмици с това изявление.

Всъщност, исках да го подхвана с очевидното съждение, че софтуерът е темпорална помпа.

Става, както с човешките зародиши – онтогенезата повтаря филогенезата, ли беше? – нещо такова. Е, софтуерното творчество засмуква кьоравото и сакатото – каквото е влязло, това и засмуква – и го отвежда право и бързо към възжеланото му ниво на некомпетентност.

Ако оставим настрана попадналото в нищото множество, какво ни остава? – правилно, пак нищо.

Хм. Да речем, SCSF е невероятно посредствена библиотека, жива, все още – след цели 5-6 години – благодарение на шепа фенове на лоботомията. Това е – в най-интелигентните дреме по един наци, но поради технологическите ни възможности, не ще дреме вечно!, ми своевременно се събужда. Архитектурните сънища на момчетата се реализират в лишена от фертилност тоталитарна глупост. Стремежът към успех, несъпроводен от умението да изпитваш удоволствие, просто води натам.

Но едва последните технологични достижения доставят необходимите инструменти всеки желаещ да се убеди в собствената си нищожност. В случай, че е в състояние да се погледне в огледалото.

Приемете го като първи начин да се преборим със старческото слабоумие.