Облекчение

Малкия седеше край леглото на Ханк. Миришеше на … пот, старост, на лекарства.

Сарик и снежната пътека

Хрупаше снегът под обувките на Сарик. Той пъха ръце в джобовете на палтото, отлепя поглед от пътеката и започва „Облекчение“, разказ за Малкия.

След малко се засича с някакъв мъж движещ се насреща. Мъжът му казва „Здравейте“, Сарик вдига глава и казва „Добро утро“… Мамка му, какво добро утро? Все едно.

Сарик Малкия ли е? Може би. Във всеки случай този въпрос е по теологически сложен. Ние ли сме нашата представа за нас? Ние ли сме това което сме били преди време? Едва ли.

Notes over Lumia. Бележки на снега.

Въпросът е кой е Сарик. Малкия или Ханк?

Сарик се смее:
Днес не отговарям на теологични въпроси, Малкия. Запиши си час.

Трябва да знаем кой кой е?!

Книгите са Random access memeory device. И това е неотвратимо преимущество. Мда, могат да се прелистват.

Идеята на Ханк е, че качеството на живот се определя от това колко трудно е било миналото. Колкото повече си губил, значи повече си имал. Не може да загубиш нещо без да го имаш, а и най-същественото е, че не можеш да го отнесеш в гроба със себе си. Човек трябва да губи, а за да губи преди това трябва да е побеждавал – това ни остава в последния момент. Спомените за нашите загуби. Това е нещо, което Ханк знае, Малкия – не. Малкия не поставя въпроса по този начин, в този както и в други случаи Малкия би казал: Толкова по-тъжно, я да се занимаваме сега с това което имаме в момента. Как да разрешим… как да ги разбием днеска.

За Малкия спомените са спомени от победи. Спомени, които си разказва от време на време сам, и се усмихва, когато ги почувства пак.

Това го има и у Ханк.

In God We Trust…

In God we trust; all others bring data

P.S. Едни пичове от университета в Бон тия дни се заели с въпроса „сме ли ние видео игра?“. Надяват се хванат Господ в мързел и небрежност – видимата Вселена би трябвало да се разпада по краищата (от съображения за икономия на енергия). В коментарите (phys.org) друг пич отбелязва, че от техническа гледна точка е по-лесно да се програмира гладка и непротиворечва затворена Вселена. Общо взето и аз съм такъв оптимист. Ама се уморявам…

Япония в светлината на слънцето

В идните дни ще разберем как ще приключи трагедията на Fukushima-1. Тогава ще знаем и къде се вмества в скалата между най-надеждния случай и най-голямата технологична катастрофа.

Сега само ще разгледаме тези две гранични точки.

Пример за ядрен реактор, работещ устойчиво и безаварийно в статистически дълъг период от време е Слънцето.

credits: NASA

За оценка на енергийната мощност ще споменем, че всяка секунда Слънцето губи стотина хиляди тона от масата си под формата на енергия, която излъчва. За сравнение колко губи от теглото си един от нашите реактори? Не съм смятал точно, но краткия отговор е николко. По-подробно: почти николко.

Конструктивни особености:

  • Разположено е на безопасно разстояние от потребителите в пустинна област.
  • Не се нуждае от текуща поддръжка. Това е вярно поне последните няколко милиарда години.

Най-голямата технологична катастрофа: Чернобил
В резултат на взрива на атомен реактор през 1986 г. в Чернобил са изхвърлени 25÷100% от 190 тона ядрено гориво в атмосферата. Точното количество не е известно, оценката 25% е според официалния доклад. От друга страна около взривения блок не е наблюдавано мощно толинно излъчване, което би се очаквало при meltdown. Когато преди десетина години пуснаха камера да заснеме положението под саркофага, се видяха различни боклуци, но не и реактор – така че мнозина смятат, че всичките 190 тона са излетели във въздуха.

Причина за инцидента е провеждането на глупав и безотговорен експеримент, в който обект за регулиране представляват главните циркулационни помпи на реактора, а регулиращ орган самия реактор. В този контур и с невъоръжено око се забелязва положителната обратна връзка. Безумността на постановката, съчетана с особености в дизайна на реактора (неприятни особености) предопределят много бързото протичане на събитията – там всичко приключва за минути.

Средният човечец си представя положителните обратни връзки (ПОВ) като нещо много хубаво. „Колкото повече, толкова повече!” – пеят в хор с Мечо Пух жизнерадостните Има още

Fukushima Dai-ichi. Година по-късно.

Как ще бъде анализирана трагедията по-късно?

Системни предпоставки на реализиращият се катастрофален сценарий.

Разположение на компекса Fukushima-1.

Технологичните единици са разположени изключително нагъсто. От гледна точка на инсталираната мощност комплексът е огромен, географски не е.
Първите четири блока са разположени на една линия в непосредствена близост до брега. Петият е зад тях, шестият, също отзад, е най-отдалечен от брега.

Близостта на блоковете е източник на потенциален проблем за цялата централа при сериозен инцидент с изтичане на радиоактивност. В случай на високи нива на радиоактивност необходимостта от евакуиране на персонала би оголила всички реактори, създавайки възможност проблемите да ескалират дори на места, оценявани като сравнително стабилни.

Енергозависимост

Комплексът е твърде голям консуматор на електроенергия. Наличието на адекватно захранване е критично за поддържане на управляемост. Загубата на захранване автоматично го извежда в неуправляем режим.

Единствено резервният дизелов генератор на шести блок (разположен най-навътре спрямо брега) остава напълно функциониращ източник на електроенергия в цялата централа след нахлуването на цунамито.

На практика се реализира възможността комплексът да остане без сигурен и достатъчен източник на електрозахранване поне шест дни (очаква се по-късно днес да бъде възстановена връзката с енергийната система). Това вероятно е възможно най-късият срок, като се имат предвид разрушенията в района и мащабите на линията, която се нуждае от възстановяване.

В същото време BWR (GE) реакторите имат съществено по-къс (не повече от час) оперативен запас от време, в който могат да издържат изключване на циркулационните помпи след аварийно спиране. В Mark I дизайн на блока реакторът и SFP са твърде близо един до друг.

Управление

Централизираното управление на комплекса дава възможност на мениджмънта да прехвърля ресурси към горещите точки. Това, обаче, може да се превърне и в недостатък в случай на непрецизирано решение.

След земетресението проблеми в басейните за отработено гориво на реактор 2, провокират мениджмента да насочи всички налични ресурси натам, в резултат реактори 1 и 3 не са изведени чисто от работен режим. Последващите събития (цунами) ще задълбочат проблемите навсякъде в комплекса, предизвиквайки каскадна деградация на управляемостта, за излизане от която ресурси вече няма.