малко статистика, уф, стъкмистика

непознат ангел забързан нанякъде. бонус за приятели.

днес ще ви запозная с посещаемостта (щото нищо по-умно Има още

Някой като мен

Somebody like me (pretty fly for a white guy)

A damsel with a dulcimer
In a vision once I saw:
It was an Abyssinian maid,
And on her dulcimer she played,
Singing of Mount Abora.

[read ’em already. didn’t help.]

Nonsense

Обявявам 14 декемврий за обикновен работен ден.

Нека всякой се яви на работното си место в уречения час и остане там, докле не секне удовлетворението му от тази му деятелност.

казах, Юри IV Дебелий

Намерих тази бележка сред книжата на дядо ми.
Написана на стандартна имперска бланка и подпечатана с държавния печат.
Нека бъде волята му.

off topic

Помислих те за врабче. Малко топчесто птиче – едричко врабче – нали знаеш и между тях има едни хептем хилави, а други са кръшни такива, мазнички и напети – врабците от перваза на кухненския прозорец (баси клишето, впрочем). Но не беше такъв сивичък, а по-цветен като че по-кафеникав, с малки  по-светли перца отстрани. Зачудих се какъв е, спрях и го загледах. Сега той изскърца нещо – врабчетата как чуруликат? – май нещо такова. Не знам как ми хрумна да го подгоня – щото само ходеше, сигурно. Обичайно птиците повече летят когато решат да се придвижват от т.А към т.Б. И така направихме няколко зигзага – любимецо мой, ненагледен – и вече те държа в ръка. Чудна птичка, малчо, малко момченце (или момиче?) на по-едра птица, явно. Скърцаше и стържеше отчаяно-безпомощно-трогателно. Сега се обади и майка му – от дървото зад мене. ОК. Бягай в тревата, малчо. Mwah.
Дано нищо не му се случи – майка му беше наблизо – знае къде е – ще си го прибере пак, нали?

manypervez is dead

Похапване на гъбки.

Ето как се прави. Вземаш една гъбка от вестника (на него се сушат, толкова са хубави, дебелички и нежни, някак).

Йее, Пускаме котлона на 3. Гъбката е измита и – след кратък размисъл – нарязана на средно големи парченца. Хм, много хубаво ухание на гъба. Лека – полека се стоплят, въртиш ги и ги обръщаш – да се изпекат, но без да цвърчат. Посоляваме – още на котлона хапвам едно парченце – после част от пънче, още едно. А да – наливам си чаша вино, разбира се. Похапвам гъбки със сиренце и вино.

Идеално се справяш, засега. Хич не си и помисляй, че са ти първите, безгрижно набрани най-красиви летно-дъждовни създания.

Опа-а, ми да, тъй лека става походката ми. Сядам на пода и се потя.
(to be continued...)