lingerie show (backstage)

Присъединете се към нашата кратка анкета[*,**] и ни кажете, в кой модел бихте желали да видите себе си (своя приятел/ка) и това би Ви накарало да се почувствате в компанията на седем (14, 121 или колкото там подсъзнанието Ви може да издържи без да се разтече и впоследствие сублимира безвъзвратно) непослушни и разбира се, непознати медицински сестри и/или джудженца[***].

Ценим Вашия принос, нека заедно изградим един по-добър свят.

Резултатите ще бъдат предоставени на оторизираните за постигане на перманентна сюблимност организации.


[*]  Допуска се само един отговор. Виж пак описанието.
[**]Вашият отговор ще бъде съхранен и обработен конфиденциално и в строго съответствие със ЗЗЛД.
[***] ако примерните конфигурации не Ви удовлетворяват, моля приложете собствените си фантазии.

Светска Глава

приказката е измислена доста отдавна, за да развесели XY, която жевее далеч от Отечеството. предназначение, което не изпълни.

Приказка за Лунния Сърп

Глава 3
(в която и последната ни надежда се обезнадеждава, една светска глава)

Въпреки своя проблем, впрочем, Надежда (абе не се ли казваше Даниела?) днес беше присъствала на откриването на новата табелка на кметството – бляскаво светско събитие с ограничен достъп.

На новата табела, личен дар от Варичай IV – презрян в интелектуалните кръгове владетел – какво име само! Варичай!, баща му Варичай III, обаче, се ползваше с уважението на целокупното гражданство, а царуването му – по време на Първият Световен Мир – с международно признати приноси за приключването на тоз омразен период, та на табелата със златни глаголически букви пишеше: ”На Н.В. Варичай IV Община Пършевица. Приемно време след 22” – нататък не беше дописано – очакваха се допълнителни инвестиции от ЕБВР или друг донор за довършителните работи.

Лентичката преряза кметът Пършан Пършевски в присъствието на президента (председател) и премиер Варичай и неговия разсилен, ученолюбивият БББ.Б. За да го отграничим от популярен по това време бранд сокове, по-после ще му викаме гойко – просто гойко – кремвирша от месо или както там е известен във вашия приятелски кръг, макар да е крайно невероятно да се занимаваме пак с него.

Чичо Пършо беше стар семеен приятел и нека отбележим – крайно занимателна личност. В тесен кръг разправяше, че името му идвало от Порше и за по-голяма убедителност се озъбваше в усмивка като радиаторната решетка на колата. Несъмнено блестеше и с други таланти, но за народната любов дължеше много и на сполучливия слоган: „Пършо за Пършевица. Пършивият избор!”.  Но нека не се разсейваме с другите му таланти, а да цитираме днешната реч.

„Както ви обещах още на изборите …“ – кметът промоутираше предстоящо радостно събитие – сключването на договор за подмяна на старите возила на градския транспорт – „… за конкурса официално бе поканена Порше и тя излезе с много силно предложение, заслужено класирано на второ място. Днес ще ви представя победителя – световният лидер в областта – Пършинг. Имаме основания да се гордеем, скъпи съграждани – нашият град ще бъде първият, чийто градски транспорт ще се осъществявя не от возила, а от хвърчила! Радикално решение, достойно за новия милениум …“

На тоя абзац Наталия (мамка му последно беше Надежда, ама за това как стават тия работи най-добре се обърнете към midnight) пак се разплака, сега пък от вълнение, но мигом се окопити (храброст, мила, ще дойде и твоят наталиум!) – бе подочула клюката, че става дума за рециклираните пършинги, подарък на миротворческия ни контингент в Дупница от съюзниците.

Нашата армия стандартно бе въоръжена с антифони и комплекти „hands up”. Наталия, поне, помнеше тези комплекти още от на всеки километър – макар тогава да се казваха хенде хох, без съмнение бяха същите, осъвременени според натовските стандарти.
Тези дълбоки Наталини знания, впрочем, ще станат причина за едно досадно недоразумение – скоро тя, сиромашката, ще изтърве фаранцузки граф (св. Француск Азиски), свет човек, известен като пламенен любовник[*], само защото е убедена, че в превод хенде хох означава долу гащите; през целия период на ухажване тя ще очаква тези ключови думи, които кандидатът непременно би трябвало да произнесе – но всуе, графът явно не ще е гледал на всеки километър.

Оооо, клюката – клюката не беше че са бракувани пършинги – това всички го знаеха, ами употребявани (вече?) спринцовки за еднократна употреба, т.е. остава открит въпросът на остатъците от какъв халюциноген ще летят инспекторите от ХЕИ към местоназначението си – въпрос без отношение към Проблема на Наталия (?Даниела, ?Надежда), но интересен за разискване с непознато гадже на бара.

(край на трета глава)


[*] него имах предвид midnight, той е голям приятел на България!

Главата на Даниела

Приказка за Лунния Сърп

Глава 2
(главата на Даниела)

(тук Селена разбира, че не всяко божие създание е създадено по божи образ и подобие)

Уважаемите учени биха я определили като кръстокуполна петкорабна базилика. Проточна храмова архитектура с тържествени вътрешни обеми и просторни празни пространства. По информационните пътища липсва особено оживление, но щом очите свикнеха със сумрака, се очертават лежерните потоци от дочути (имаше превъзходна акустика) мисли. По-съвременните неизбежно изтикват излезлите от мода, но хигиенично, без да оставят отпечатък върху пищните стенописи в ортодоксален и раннохристиянски стил.

Даниелка, притежателката на тази просторна глава, чете вестник. По-точно, дочита оградена с винетки честитка за червена шапчица от митична хелвеция, която успешно бе приключила учебната година – подновили са договора ú за първи клас. Щастливите роднини, кой знае защо, подчертаваха колко големи цици имала умната им племенница, сякаш само нейните бяха такива. Следващата обява беше на дипломиран експерт счетоводител. Човекът уж беше оставил само телефона си, а някак ставаше ясно, че има много големи цици, или търси работодателка с големи?

„Нищо не разбирам” – мисли Даниела.

Тук Селена се разсейва и почуква с нокът по керемидата, с което стряска Даниела, тя понечва да се изправи и изпуска вестника във ваната. Буквите се разпиляват, но не настъпва паника, защото могат да плуват *.

„Аз имам големи цици, аз!”- с горест мисли Даниела – „А тези нещастни помакини са плъпнали чак до хелвеция. И какво пък намират хелвецианците в тях?”

Тялото ú отново цамбурва във ваната с много рядък (семейна рецепта) разтвор на английска сол. Боцкането на буквите я връща към актуалните проблеми. „От притеснение вече трети ден не мога да акам. А кой ли ще ме вземе без сертификат от ХЕИ?” Сълзите се търкалят по смуглите ú бузи, капят на гърдите ú и там със съскане и тих пукот се изпаряват.

Преоблечени като всичките ú лели, чичовци, стринки и балдъзи, милата ú майчица и тя е там, някои букви хвръкват, извиват се в непристойно хоро над главата ú и скандират – „Време е! Трябва да акаш!”. Пригласяха си с популярни мелодии, които помним.
Всички (ужким) акат и мигом в подмишниците им изникват сертификати, после обаче, започват да си мерят циците и засрамени от незначителните им размери се разревават.

(край на втора глава)


* Припомням на всички, които не са внимавали в училище: буквите са омагьосани млади девойки, преимуществено брюнетки, с елегантни малки цици. Според преданието, това е сторено от светите братя Кирил и Методий, за да лъстят славянското население с четмо и писмо.

Елегантни буквите бяха поне докато перверзниците не измислиха фонта [bold]; шрифта [italic] пък, каквото и да мислите, не е италианска изработка, макар да е, без съмнение, вдъхновен от забележителност в Пиза.

Главата на Алекси

Приказка за Лунния Сърп.

Глава 1
(главата на Алекси)

Някога, много отдавна, когато бил съвсем малък, Лунният Сърп имал вълнуващите форми на момиче. Нека си представим Въпросните Форми у дома, надвесени над водното огледало в един емайлиран леген.
Те се взират през него в изящните фиорди на ирисите си.
Вълкът Алекси.
За него мисли Селена.

Затваря очи и вълна от вода и сапун облива лицето ú.
– Алекси. – рече си – Боже, колко е красив. Гордите му сиви очи…
– Червени!
– Добре, червени. Ясната му усмивка. И тези меки къдели на мустаците, Има още