Steve Jobs @ Stanford

Много пичовска реч.

Advertisements

Завръщане в Зелени рид

радиотеатър, 25. май 2011

хванах рейсчето от автогара юг в осем и половина. луд късмет общо взето, аз не вярвах че ще го хвана, ама, така ми се закачи някак си, осем и петнайсет все още слизах в метрото, но почти веднага… тъкмо излизаше влакче, но почти веднага дойде ново – и така пристигнах навреме.

та значи, в осем и половина е рейса за самоков, към девет и половина беше в самоков – ако не се лъжа, и веднага след това тръгва едно малко бусче пък за говедарци. там слязох в центъра – може би трябваше да изчакам малко по-нагоре, където е пътя за хижа вада, ама все тая. не знам в колко съм пристигнал в говедарци, ама в десет и половина, някъде, от говедарци тръгнах нагоре, единадесет и половина бях на разклона, където се разделят пътищата за хижа вада.

е това е, сега съм на тоя път, времето е слънчево, като че ли капе някакъв малък дъждец. много хубаво.

12.40 бях на хижа вада и тука работата леко се усира. хижаря ми даде некакви напътствия, от които нищо не се разбира. хубаво. продължавам по асфалта нагоре. да видим какво ще се случи.

в един и половина тъпите кучета продължават да ме следят, но съм на нещо като пътечка, как стигнах до нея, ти ми кажи, никой не може да разбере, ама пътечка, значи, има цепнати пърченца кожи от дърветата, това ако е маркиривка, еби му майката. добре, аре. тва беше.

към два часá се изкатерих на некакво кат било, два и половина де. направих няколко снимки, кучетата още са с мене да им еба майката, не съм гледал къде се намирам по gps-а. хич не ми.. ще му дремна половин час, ебаси; слънце грее, гърми лекичко, чудна работа.

ако се питаш какъв цвят е маркировката – червена и синя едновременно има, между бели чертички – червеничко и синичко. синичката е към иван вазов, а червената – към мальовица.